Евангелистът правилно отбелязва, че прокажените Го срещнали не когато влязъл, а когато влизал в града, защото прокажените трябвало да се държат далеч от градовете и селата като нечисти, и живеели извън тях. Това, че „застанаха отдалеч“, също свидетелства за това: не им било позволено да се смесват със здравите дори извън градовете или селата. …

Всичко, което предписваше старият закон (Мойсеевият закон), беше символично, обредно и сянковидно. Затова Мойсеевият закон смяташе и проказата за греховна, нечиста и отвратителна, и наричаше нечисти прокажените, тези, които страдаха от гонорея, и изобщо всички, които ги докосваха. (Вж. Лев. 13:15: „И свещеникът ще види здравата кожа и ще го обяви за нечист, защото това е проказа.“) Също така и онези, които докосваха всяко мъртво тяло (Числ. 19:11: „Който докосне мъртвец, ще бъде нечист седем дни.“). Това подсказваше със загадъчен и неясен начин нечистотата на онези, които съгрешават пред Бога, както и на онези, които общуват с тях или се сдружават с тях.

Излекуването на десетимата прокажени

Наистина, гласът на прокажените е достоен за състрадание, но си личи, че той не е присъщ на истински вярващи  и осъзнати хора. Защото Го наричат „наставниче“, което не е обичайно да се казва за хора, които имат пълна и господстваща власт. То е обаче моление на хора, които се надяват, че ще получат изцеление, а това би било неуместно, ако Можещият да изпълни тяхната молитва, и то от разстояние, не беше Бог.

Понеже според закона не беше позволено на прокажените да общуват с тълпите, които се събираха около Него, за да слушат Неговото учение и да виждат чудесата, които вършеше, Господ им дава милостта даром. Той ги очиства от проказата, за да могат, след като се освободят от законовата пречка за общуване, да бъдат заедно с Него и с другите здрави хора и така да се усъвършенстват, приемайки Неговото учение.

А как ги очиства? Като им казва: „Идете, покажете се на свещениците!“ (Лука 17:14). Това означава: „Идете и покажете телата си на свещениците, за да удостоверят, според предписанията на закона, че сте изцелени.“ И докато те отиваха, за да бъдат прегледани от свещениците, се очистиха от проказата. Защото Този, който управлява всичко със словото на Своята сила, им заповяда да отидат при свещениците, още преди да бъдат очистени, и понеже Му се покориха, Той им даде очистването. …

Защото този закон изискваше прокаженият, който е изцелен, да не дава сам свидетелство за себе си, а да отиде при свещениците и пред тях да покаже всяка вече здрава част от тялото си. И чак след като свещениците удостоверят това, той да бъде считан за чист и здрав. (Вж. Лев. 13:6).

Излекуването на десетимата прокажени

Господ, съжалявайки, че са такива и сякаш оплаквайки ги, а след тях и нас, подобните на тях – им каза: „А къде са деветте?“, както някога попита Адам, когато той се лиши от божествената слава: „Адаме, къде си?“ (Бит. 3:9). Нима не се намериха такива, които да прославят Бога, но само този другородец?

С думите „само този другородец“ Той посочи неблагодарността и жестокосърдечието на юдейския род. Показа, че езичниците били готови да се обърнат, докато юдеите били напълно непреклонни за покаяние. Затова справедливо дари спасение на душата на онзи, който се върна с благодарност, и който предизобразява спасението на езичниците чрез вяра: „И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси. Иди си с мир“ (Лука 17:19, Марк 5:34).

А тези, които не се върнаха, той обвини само заради мълчанието им, показвайки, че не са успели да придобият спасение на душите си.