1.
Ела и днес, о блажени Павле, и като оставиш любопитните разсъждения на стоиците, с мъдростта на Духа, като духовен и сравняващ духовното с духовно (срв. 1 Кор. 2:13), утвърди и сред нас словото за Кръста, което вярно утвърди и пред коринтяните, казвайки: „Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18).
Божествената благодат на Кръста, проповядвана чрез Павел, просвети цялата вселена. Нима Господ излъга, братя, когато каза за него на Анания: „Той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народите“ (срв. Деян. 9:15)?
Този Павел, чрез благодатта на Христовия Кръст, заглуши шума на риторите и изобличи басните на поетите, казвайки някъде: „Де е мъдрецът? Де е книжникът? Де е спорещият на този век?“ (1 Кор. 1:20). Той съкруши и надменността на философите и [разруши] свещените огради на езическите храмове, казвайки: „Ако някой между вас мисли, че е мъдър в този век, нека стане безумен, за да бъде мъдър“ (1 Кор. 3:18). Защото, казва той, „безумното Божие е по-мъдро от човеците и немощното Божие е по-силно от човеците“ (1 Кор. 1:25).
Той показа на всички и изчезването на идолите, и унищожаването на гадалищата, бягството на бесовете и риданието на дявола, смъртта на смъртта и опразването на гробовете, възкресението на мъртвите и твърдостта на мъчениците, подвизите на борците и бързината на тичащите, доблестта на воините и наградите на венците.
И във всичко това, братя, той прекрасно възпя силата на Кръста, казвайки: „А мене да не ми дава Бог да се хваля с друго, освен с Кръста на Христа“ (срв. Гал. 6:14).
И тъй, понеже ти, о блажени Павле, добре си се подвизавал в добрия подвиг и си получил венеца (срв. 2 Тим. 4:7–8), а все още чеда на елини и юдеи седят край словото за Кръста и му се присмиват, без да разбират величието на проповедта, но виждайки единствено позора на Кръста и изричайки го като хула, казват: „С езика си ще надделеем; устните ни са с нас – кой ни е господар?“ (срв. Пс. 11:5 [12:4]).
Затова въоръжи душата ни, укрепи като желязо нашето намерение, изостри езика ни, придай сила на духа ни, направи гласа ни бърз и свободен; във всичко ни съдействай като добър наставник в борбата. Изпроси за нас сила на словото от Бога Слово, Който казва в Евангелието: „Не се грижете какво ще говорите, защото ще ви бъде дадено слово“ (срв. Мат. 10:19).
Та чрез словото, утвърдили словото на истината, да изобличим неразумния и безсрамен замисъл на елини и юдеи — онзи замисъл, който и Сам Бог отхвърли чрез пророк Исаия, казвайки: „Ще обърна мъдрите назад и ще направя безумно тяхното намерение“ (срв. Ис. 44:25).
2.
Нека днес кръстът излезе сред нас, онзи кръст, който победи Египет: Египет на идолопоклонството, Египет нечист и богоборен. Толкова много наказания, изпратени от Бога, постигнаха Египет при Моисей, възлюбени, и въпреки това безсрамният и богохулен народ не се покая, а продължаваше да вика: „Не познавам Господа“ (Изх. 5:2).
Видя ли безсрамното и безочливо лице? Нека пророк Иеремия каже за подобната нему синагога, или по-точно, за всички, които са обзети от мрачно нечестие: „Лице на блудница имаше ти и се държа безсрамно пред всички“ (срв. Иер. 3:3). Видя ли беззаконния, нечестив египетски народ, който остава безсрамен пред великите Божии чудеса и казва: „Не познавам Господа“?
Но тогава египтяните бяха непокорни и така закоравели. Днес обаче, възлюбени, след пришествието на Спасителя, след кръста и смъртта, които Той благоволи да понесе заради нас, след възкресението Му от мъртвите и възхождането Му на небесата, макар толкова наказания да са постигали и да постигат Египет, египтяните вече не се отричат от кръста, или по-точно, не се отричат от разпнатия Христос, а заедно с цялата вселена се покланят на Господа, Когото някога хулеха и не познаваха.
Покланят се на Онзи, от Когото преди се отричаха; възпяват Господа, Който изведе израилския народ от земята им „с крепка ръка и висока мишца“ (срв. Втор. 4:34; Пс. 135:12 [136:12]). Възпяват Онзи, Който порази Египет с десетте язви.
О, ново и удивително чудо!
При Моисей египтяните, макар да бяха бичувани, или по-точно, ако трябва да кажем истината, макар да бяха предавани на смърт, не повярваха в Бога, а с безсрамни уста викаха: „Не познавам Господа“.
А днес, след кръста на Единородния, те изповядват онова, в което преди са съгрешили; изповядват, както свидетелства Давид, Онзи, „Който извърши велики чудеса в Египет, дивни дела в земята на Хам и страшни неща при Червено море“ (срв. Пс. 105:21–22 [106:21–22]).
И пеят онази песен, на която Моисей научи народа в пустинята след победата над тях, и казват: „Той е мой Бог и ще Го прославя“ (Изх. 15:2).
Видя ли благодатта на кръста? Видя ли силата на Разпнатия? Видя ли как след кръста египтяните прославят Бога, от Когото преди се отричаха, и казват: „Той е мой Бог и ще Го прославя“.
3.
О, неизказана благодат на Единородния! О, неизречимо човеколюбие на Бога Слово! Предвечният Бог благоволи да стане човек заради нас; благоволи да стане човек, за да направи човеците истински човеци, да направи човеци и египтяните, или по-точно, всички онези, които преди това живееха неразумно, водейки живот като скитници.
Защото, макар да бяха сътворени в чест, те живееха в безчестие, както свидетелства блаженият Давид, казвайки: „Човекът, бидейки в чест, не разбра“ (Пс. 48:13 [49:12]). И понеже живееха в безчестие, Господ благоволи да бъде бит от човеците при Своите страдания, за да не ни бие вече дяволът; благоволи да бъде бит, за да изцели нашите рани. И това не аз го казвам, а Исаия свидетелства: „Чрез Неговата рана ние се изцелихме“ (Ис. 53:5).
Христос беше заплют. Онзи, Който чрез слюнката Си изцели слепия по рождение (срв. Йоан 9:6–7), Сам беше заплют. Заплюто беше лицето, по-светло от слънцето.
Защото това слънце е сетивното слънце, а Христос е възвестен от пророците като „Слънце на правдата“. Не аз го казвам, Малахия свидетелства за Него: „А за вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата и изцеление ще има в крилете Му“ (Мал. 4:2 [3:20 LXX]).
Христос беше заплют в лицето, за да се изпълнят думите на Исаия: „Лицето Си не отвърнах от срама на заплюванията“ (срв. Ис. 50:6).
Човеколюбецът умря заради нас като човек, за да умъртви смъртта на човеците, та всички ние, хвалейки се заедно с Павел, да казваме: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15:55).
4.
Не се срамувам от кръста, възлюбени братя, защото, бидейки мъртъв поради греха, чрез него оживях. Не се червя от страданието на Господа, защото чрез него възкръснах от най-дълбокия ад; и като се моля на Самия Господ, възпявам заедно с пророка: „Господи, Ти изведе душата ми от ада“ (Пс. 29:4 [30:3]).
Чрез кръста станах гражданин на небето и от преизподнята възлетях към небесата. И за това свидетелства Павел, казвайки: „Нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20). Животът на всяка плът беше предаден на смърт, за да освободи всички от смъртта, която Адам въведе.
Онзи, Който дава храна на всяка плът (срв. Пс. 135:25 [136:25]), Иисус, огладня, за да изцели греха, дошъл чрез яденето на Адам. А каква храна прие Христос от юдеите вместо онази, чуйте Него Самия чрез пророка: „И дадоха Ми за храна жлъчка“ (Пс. 68:22 [69:21]).
Ожадня и Онзи, Който изведе от скалата води като реки (срв. Пс. 77:16 [78:16]). Ожадня Онзи, Който напои неблагодарния народ в пустинята. Ожадня Онзи, Който даде на юдеите вода от непристъпната скала, както свидетелства Павел: „Пиеха от духовната скала, която ги следваше; а скалата беше Христос“ (1 Кор. 10:4).
Ожадня, а какво питие Му дадоха за лек на жаждата, чуйте Давид, който казва: „И в жаждата Ми Ме напоиха с оцет“ (Пс. 68:22 [69:21]).
На кръста беше повесен Онзи, Който окачи небето без подпори. И беше съблечен от одеждите Си Онзи, Който облича небесната твърд с облаци (срв. Пс. 146:8 [147:8]).
На кръста беше повесен Онзи, Който утвърди земята върху водите (срв. Пс. 135:6 [136:6]), и беше осъден на смърт Онзи, Който съди всяко дихание. А че Той е Съдията на всички, чуйте Самия Него в Евангелието: „Отец не съди никого, но целия съд е предал на Сина“ (Йоан 5:22).
Господ беше свързан на кръста – Онзи, Който освобождава окованите от дома на затвора, седящите в тъмнина и смъртна сянка (срв. Пс. 106:10, 14 [107:10, 14]).
Беше свързан Иисус – Онзи, Който освободи Лазар, свързан с връзките на смъртта (срв. Йоан 11:43–44).
Иисус Христос и Бог, Предвечният, беше съден от човеци; Царят на славата беше съден от Пилат. Беше съден от управител и мълчеше, за да се сбъдне казаното от Исаия: „Като овца беше отведен на клане… и когато беше съден, не отвори устата Си“ (срв. Ис. 53:7).
6.
А вие, о беззаконни юдеи, дръзвате да вършите такива неща против Христос, но чрез самото това, което вършите, Той ограбва дявола и отнема неговата плячка.
Защото поради греха и действието на врага земята беше изпълнена с убийства и се напояваше повече с човешка кръв, отколкото с вода. Най-напред тя прие кръвта на праведния Авел, а оттогава насетне хората започнаха да смесват кръв с кръв, както казва и пророкът: „Клетва и лъжа, убийство и кражба, и прелюбодейство се разляха по земята, и кръв с кръв се смесва“ (срв. Ос. 4:2).
Затова земята беше станала прокълната, понеже Бог каза на Каин: „Проклета да бъде земята, която отвори устата си, за да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка“ (срв. Бит. 4:11).
Но още преди това, заради непослушанието на Адам, земята беше наказана и осъдена да ражда тръни и бодили (срв. Бит. 3:17–18).
И тъй, понеже земята се беше изпълнила с кръв и тръни, пророческият хор, скърбейки дълбоко за нейното осъждане, възкликваше: „Обърнах се към страдание, когато трънът се заби в мене“ (срв. Пс. 31:4 LXX).
Затова Иисус, отивайки към кръста, благоволи Сам да понесе всичко това, та чрез него да отмени проклятието на земята.
Защото преди кръста и страданията на Господа врагът владееше над всички и, държейки ръкописанието на греховете, което беше против нас, тиранинът се възгордяваше безмерно. Но след като Христос го понесе върху кръста, то вече беше обезсилено.
И така, кръвта, която беше осквернила земята, Той пое върху Себе Си в багреницата; тръните на земята – в трънения венец; а ръкописанието, което беше против нас – в тръстиката, защото с нея някога дяволът записваше нашите грехове.
Всичко това нашият Спасител и Бог прие, за да го унищожи заедно със смъртта чрез кръста и, като очисти цялото творение, вместо тръните на проклятието да ни дари дървото на живота — кръста; а вместо кръвта на греха Своята свята и блага Кръв, за която Давид казва: „Вкусете и вижте, че благ е Господ“ (Пс. 33:9 [34:8]).
7.
О, колко велики са извършените заради нас дела! Христос изля на земята Своята собствена кръв и веднага заличи кръвта на греха. Христос изля кръвта Си на земята и вместо тръни и бодили, чрез тридневното погребение, за света изгряха живот и безсмъртие – онзи живот, който ни се откри чрез вярата. За него и Давид възкликва, казвайки: „Вярвам, че ще видя благата Господни в земята на живите“ (Пс. 26:13 [27:13]).
А Иисус понесе трънен венец, за да отнеме нашите житейски грижи и да не допусне измамата на този живот да задуши Божественото семе, което Той пося в нас, но да ни направи способни да принасяме плод, както Сам обеща: едни – тридесет, други – шестдесет, а други – стократно (срв. Мат. 13:8, 22–23; Марк 4:8, 20).
Господ прие също тръстика в десницата Си срещу самия дявол. Как? Ще ви кажа.
Тръстиката е средство за убиване на змии и знаем, че именно с нея, повече отколкото с нещо друго, те биват умъртвявани. И тъй, като прие тази тръстика, Иисус се срази с великата и гибелна змия, онази, за която и Исаия казва: „Господ ще насочи светия Си меч срещу дракона, срещу криволичещата змия, срещу великия дявол“ (срв. Ис. 27:1).
И тъй, Иисус Христос преследваше дявола, държейки тръстиката в ръката Си, оръжието, с което се погубва великият звяр. Защото с тази тръстика Той нанесе на дявола смъртоносния удар.
И както някога Давид постъпи с Голиат, след като го порази с камъка по челото, притича, взе собствения му меч и отсече главата му, а после, носейки я, възпяваше: „В делата на ръцете си бе уловен грешникът“ (срв. Пс. 9:17 [9:16 LXX]), така постъпи и Спасителят на кръста.
Като прие от юдеите, синовете на дявола, тръстиката в ръката Си, чрез нея Той умъртви дявола.
А че онези, които вършат делата на дявола, са синове на дявола, свидетелства Сам Господ, Който казва на юдеите: „Вие сте от баща си дявола и желаете да вършите делата на вашия баща“ (срв. Йоан 8:44).“
8.
Но нека все пак се върнем към предмета на нашето слово. След като тиранинът претърпя това велико падение и се изпълниха думите на Господа: „Виждах сатаната да пада от небето като светкавица“ (Лука 10:18), тогава юдеите възложиха върху Господа кръста, превръщайки го в най-велик знак на Неговата победа.
Защото, докато дяволът още стоеше неповален, палачите държаха дървото; но когато той получи смъртоносния удар и падна, тогава Христос се яви като Победител. И като взе Своя победен трофей, Сам понесе кръста.
Защото подобаваше, подобаваше Онзи, Който щеше да победи имащия властта над смъртта, сиреч дявола (срв. Евр. 2:14), Сам да понесе трофея на победата над врага и чрез него да тържествува над него и над злите демони.
Според Йоан, братя, Христос Сам носи Своя кръст: „И носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота“ (Йоан 19:17).
А според Матей и останалите евангелисти кръста носи Симон Киринеец. Матей казва: „А когато излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него принудиха да носи кръста Му“ (Мат. 27:32). Марк свидетелства: „И принудиха някого си Симона Киринееца, баща на Александра и Руфа, който минаваше, връщайки се от нива, да носи кръста Му“ (Марк 15:21). А Лука пише: „И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона Киринееца, който се връщаше от нива, и туриха върху него кръста, за да го носи след Иисуса“ (Лука 23:26).
Но това не противоречи на казаното от тях, да не бъде! Защото апостолите не пишат противоречащи си неща, а и двете са се случили: Спасителят Сам понесе Своя кръст, а след това го носи и Симон.
И в това има духовен смисъл. Христос понесе кръста като трофей на победата над дявола, за да покаже, че доброволно отива към кръста, а не по принуда.
Но кръста понесе и Симон, за да покаже на всички, че Христос се разпъва не заради Самия Себе Си, а заради нас, човеците, и заради нашето спасение.
9.
Защото всичко Господ извърши заради нас. Ето какво имам предвид: Христос прие да бъде съблечен от одеждите Си, за да облече нас в одеждата на нетлението, за която Павел казва: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27).
Той носеше също и нешит хитон, изтъкан цял отгоре додолу (срв. Йоан 19:23), та и чрез него да повярваме Кой е и откъде е дошъл Онзи, Който го носеше. Защото не отдолу, а отгоре дойде при нас Бог Слово.
И тъй, войниците не дръзнаха да разделят този хитон. Защо? За да покажат, че великият Единороден Логос и Син е неразделен от великия Отец.
Другите Му одежди обаче разделиха на четири части, като хвърлиха жребий (срв. Йоан 19:23–24), та да се изпълни и пророчеството на Давид, което казва: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребий“ (Пс. 21:19 [22:18]), а също и за да покажат на всички, че Господ извършва спасението за цялата четириделна вселена. А нешитият хитон на Спасителя остана неразделен.
Нека чуят това арианите и евномианите, които отделят Сина от същността на Отца: войниците не дръзнаха да разделят хитона на Спасителя, сиреч въплъщението на Божеството.
А те, разделяйки [Божеството], говорят за по-голямо и по-малко и отново поставят Духа като по-малък и от по-малкото, макар да чуват Христос да казва: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30). А за Духа Павел отново възвестява: „Господ е Духът“ (2 Кор. 3:17).
Казва се, че хитонът на Спасителя бил нешит, тоест Христос не е имал тяло, сякаш „съшито“ от мъж и жена, но [тяло, прието] само от Девата, изтъкано чрез творческото действие на Светия Дух, както свидетелства ангелът, казвайки на Девата:
„Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:35).
10.
И тъй, възлюбени, след като всичко това е така, Христос идва на тъй нареченото Лобно място, носейки Сам Своя кръст. И като се възкачи на дървото, Той взе от ръцете на врага ръкописанието на греховете, което беше против нас, прикова го на кръста и, разкъсвайки го с гвоздеите, го направи вече недействително (срв. Кол. 2:14).
И като стана, по думите на Павел, „послушен до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8), така ни приготви възхождането към небесата. За това ми свидетелства със Самите Свои думи Истината — Иисус Христос, Който казва: „Отче, желая, дето съм Аз, и те да бъдат с Мене“ (Йоан 17:24).
Защото Бог Слово, бидейки безсмъртен, пострада по плът заради нас, та ние, които умираме поради измамилия ни дявол, да възкръснем заедно с Господа в сила, както казва Писанието: „Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осияе Христос“ (Еф. 5:14).
Затова Христос прие тяло, подобно на нашето, за да облече тленното ни в нетление и смъртното ни — в безсмъртие (срв. 1 Кор. 15:53), та смъртта вече да не царува над нас, както свидетелства Павел, казвайки: „смъртта вече няма власт“ (срв. Рим. 6:9).
Защото чрез собствената Си смърт Иисус Христос и Бог умъртви смъртта, която властваше над нас.
Нему подобава слава, власт, чест и поклонение, заедно с Отца и с Неговия Пресвет, благ и животворящ Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин.
Източник: Oratio de exaltatione Crucis (Ὁμιλία εἰς τὴν ὕψωσιν τοῦ Σταυροῦ). Patristic Text Archive (PTA)