Град Колоса и основаването на църквата в Колоса
В азиатската област Фригия, в долината на река Лик, по времето на апостол Павел се намирал сравнително големият град Колоса. В по-късно време името на този град изчезва от историята и на негово място се появява нов, по-малък град, Хони, където през VIII век се извършило известното чудо на архангел Михаил. Колоса бил богат град, разположен на пътя, който водел от вътрешността на Мала Азия към Ефес, и представлявал един от религиозните центрове на областта.
Не е известно кога първите семена на християнството били посети в Колоса. Възможно е юдейските прозелити, дошли от Фригия в Йерусалим за празника Петдесетница и станали свидетели на слизането на Светия Дух върху апостолите и другите вярващи, да са запознали и колосяните с Христовото Евангелие. Но църквата сред езичниците в Колоса (Кол. 2:13) била основана от един от учениците на апостол Павел, самият Павел не бил посещавал Колоса (Кол. 1:6; 2:1–3) – Епафрас, който бил жител на града (Кол. 1:7). Когато апостолът написал посланието си до Колосянската църква, тя вече била здраво устроена и следователно съществувала от няколко години.
Място и време на написване на посланието
Посланието до колосяни било написано от апостол Павел по време на задържането му в тъмница в Рим (Кол. 4:3, 18), и по-точно по време на първото му затворничество – от пролетта на 62 г. до пролетта на 64 г. За това свидетелства обстоятелството, че според Посланието до колосяни (Кол. 4:7–14) апостолът се ползвал в затвора със значителни облекчения и можел да приема различни посетители. Това напълно съответства на описанието на първото му римско затворничество в книга Деяния апостолски (Деян. 28:16–31).
Освен това в Посланието до Филимон, написано по същото време като Посланието до колосяни, апостолът изразява надежда след освобождаването си да посети Колоса. Докато бил в затвора в Кесария обаче, самият апостол поискал да бъде съден от кесаря (Деян. 25:10–12). Очевидно е, че тогава, в Кесария, той не би могъл да се надява, че ще посети Колоса: делото му трябвало да бъде решено в Рим и едва там той можел да изрази надеждата си за освобождение.
Повод и цел на написването на посланието
Основателят на Колосянската църква Епафрас дошъл при апостол Павел в Рим, за да поиска от него съвет относно лъжеучение, което заплашвало църквата в Колоса. Това учение можело да увлече местните християни. Какво точно представлявало то, се разглежда в заключението на тълкуванието на втора глава от посланието.
Апостол Павел не можел да остане безучастен към опасността, надвиснала над църква, основана от негов ученик. Освен това Епафрас несъмнено му съобщил и за някои недостатъци в нравствения живот на колоските християни. Тези две обстоятелства станали повод апостолът да се обърне към колосяните с послание. Неговата естествена цел била да сложи край на ненормалните явления в живота на Колосянската църква и да предпази вярващите от увличане по новото лъжеучение.
За автентичността на посланието
Църковното предание единодушно признава това послание за автентично произведение на апостол Павел. Апостолските мъже привеждат отделни места от него, а Климент Александрийски изрично заявява, че Посланието до колосяни е дело на апостол Павел.
Едва през XIX век започнали да бъдат изказвани съмнения относно неговата автентичност, но всъщност те не се основават на достатъчно сериозни доводи. Главното възражение е свързано с необикновено възвишеното учение на посланието за Личността на Господ Иисус Христос, както и с подробностите относно духовния свят и отношението на Христос към него. Критиците твърдят, че в другите послания, които несъмнено принадлежат на апостол Павел, не се срещат подобни христологични подробности и че там апостолът уж не надхвърля представата за Христос като небесен човек и втори Адам. Освен това се посочват някои особени думи и изрази в Посланието до колосяни, които не се срещат в безспорно автентичните произведения на апостол Павел.
Що се отнася преди всичко до разликите в езика, те не могат да служат като доказателство срещу автентичността на посланието. Дори в несъмнено Павловите послания езикът често е различен, един в едно послание и друг в друго, както например в Първото и Второто послание до коринтяните.
И в съдържанието на посланието не се открива нищо, което да противоречи на безспорно автентичните послания на апостол Павел. На първо място, съвсем невярно е твърдението, че в несъмнено Павловите произведения липсва учение за Христос като Бог. Достатъчно е да си припомним онова, което апостолът казва за Христос в Посланието до римляни (Рим. 9:4–5), в Първото послание до коринтяните (1 Кор. 8:4–6) и на други места.
На второ място, в несъмнено автентичните Павлови послания на места се говори и за отношението на Христос към духовния свят (вж. Рим. 8:38–39; 1 Кор. 15:24–28). Другите съображения на критиците са твърде субективни, за да заслужават подробно обсъждане.
Единствено може би се нуждае от опровержение твърдението, че на места Посланието до колосяни повтаря Посланието до ефесяни. Според критиците Посланието до колосяни представлявало съкратена версия на Посланието до ефесяни, съставена от някой ученик на Павел. Но и това обстоятелство не трябва да предизвиква съмнение. Първо, външно сходните изрази за Христос в двете послания при по-внимателно разглеждане се оказват носители на различни смислови оттенъци (срв. например Кол. 1 и Еф. 1; Кол. 1 и Еф. 2 и др.). Второ, несъмнено сходните места в трета и четвърта глава се обясняват с обстоятелството, че двете послания са възникнали при едни и същи условия.
И двете били написани от апостола почти по едно и също време, Посланието до ефесяни малко по-рано, предадени били чрез едно и също лице и били предназначени за съседни помежду си църкви. Посланието до ефесяни, като съборно послание, било прочетено и в църквите, съседни на Колосянската.
Разделение и съдържание на посланието
Посланието до колосяни може удобно да бъде разделено на две части: догматико-полемична, или вероучителна (Кол. 1:3–2:23), и нравоучителна (Кол. 3:1–4:6), с предисловие (Кол. 1:1–3) и заключение (Кол. 4:7–18). Подробен преглед на съдържанието по глави се дава в самото тълкувание на посланието.
Източник: Толковая Библия