Църквата във Филипи
Когато ап. Павел пренесъл проповедта на Евангелието в Европа, първият град в Европа, който чул за Христа, бил македонският град Филипи, наречен така на името на неговия основател – македонския цар Филип, а по-късно получил името „колония Августа Юлия“ и се смятал за много важен град (срв. Деян. 16:12). Павел пристигнал тук придружен от Сила, Тимотей и Лука. Слушатели на Павел били предимно езичници, юдеи във Филиппи почти нямало, и основно от тях се състояла църквата. След заминаването на Павел и Сила, Тимотей и Лука прекарали известно време във Филипи. Втори път Павел се появил във Филиппи, когато след Петдесетница, през 57 г., пътувал от Ефес към Коринт (1 Кор. 16:5 и сл.), а трети път посетил града през пролетта на 58 г., когато отивал с милостиня към Йерусалим (Деян. 20:3 и сл.). По време на отсъствието му апостолът получавал сведения за филипяните чрез своите сътрудници или други лица. От тези съобщения и лични наблюдения той заключил в своето послание за благополучието на филипийската църква както във вътрешен, така и във външен аспект (срв. Филип. 1:3–7).
Време и място на написване на посланието
От посланието става ясно, че по време на написването му апостолът се намирал в окови (Филип. 1:7, 13–14, 17), най-вероятно в римски затвор. За това говори и поздравът в края на посланието от лица, принадлежащи към дома на цезаря (Филип. 4:22), както и споменаването на преторианския легион, чиито войници пазят ап. Павел (Филип. 1:13). Същото потвърждава и тонът на посланието, както и намеренията на апостола по това време. Той говори с увереност (Филип. 1:25), че скоро ще бъде освободен от оковите, а такава увереност е могъл да има само по времето на пребиваването си в Рим. Апостолът планира да посети Филипи след освобождението си. Посланието очевидно е написано по време на първите римски окови на Павел, от които е бил освободен, в края на двугодишния му престой в Рим. Ако пристигането му в Рим е през пролетта на 61 г., то написването на посланието може да се отнесе към лятото на 63 г. По това време вече са изпратени посланията до ефесяни, колосияни и Филимон, така че посланието до филипяни е последното, написано по време на първите римски окови на Павел.
Повод и цел на написването
Членът на филипийската църква Епафродит, който по време на пребиваването си в Рим при Павел, претърпял сериозна болест, оздравял и пътувал към родния си град. Това дало повод на ап. Павел да се обърне към филипяни с послание. Освен това той искал да успокои сърцата им относно собствената му участ, която се подобрила значително. Накрая апостолът считал за свой дълг да даде наставления относно християнския живот и да благодари за помощта, която му изпратили чрез Епафродит.
Характер на посланието
Дългогодишните дружески отношения на Павел с християните във Филипи оставили своя отпечатък и върху посланието му. Апостолът изразява предимно любящите си чувства към читателите, гледайки на тях като любящ баща към свои деца, за които е уверен, че няма да опетнят доброто му име. Особено впечатлява радостта, която той многократно изразява, въпреки че делото му още не е окончателно решено. Внимание привлича и строгият тон спрямо лъжеучителите от юдействащите християни, които застрашавали доброто състояние на църквата; Павел ги нарича „кучета“ и предсказва гибелта им.
Съдържание на посланието
Посланието не следва строго изработен план, а представлява естествено и непринудено писмо. Първо, в първата глава, е въведението (Филип. 1:1–11), след това апостолът разказва за собственото си положение (Филип. 1:12–26) и насърчава читателите към борба за вярата, единство и смирение (Филип. 2:1–4), представяйки им смирения Христос (Филип. 2:5–11) и подчинението на Бога (Филип. 2:12–18). Следват новини за хората около Павел (Филип. 2:19–30) – това е първата част. Втората част, обхващаща глави 3 и 4, предупреждава за опасността от юдействащи християни, призовава към християнско самоусъвършенстване и се обръща както към отделни лица, така и към цялата църква. Посланието завършва с благодарности и приветствия.
Автентичност на посланието
Посланието, тясно свързано с живота на ап. Павел и църквата във Филипи, трудно би могло да се смята за фалшиво. Съмнения относно автентичността му са рядкост; само Баур е предположил по-късен произход, а Г. Голстен повтаря тази идея, като добавя, че посланието е „в духа на Павел“ и „с езика на Павел“. Всички аргументи за несъответствия с други послания не са убедителни. Автентичността е достатъчно потвърдена от външни свидетелства, например от Поликарп Смирнски.