Досега все още не е напълно установено къде трябва да се търсят читателите на това послание – християните от галатийските църкви. Според отдавна утвърденото мнение, Галатия, към която апостол Павел отправя своето послание, е страната в централната част на Мала Азия, получила името си от заселилите се там галски (келтски) племена (около 277 г. пр. Хр.), чиито главни градове били Анкира и Песин. Привържениците на това становище смятат, че Павел посетил тази страна за първи път по време на пътуването, споменато в Деян. 16:6, и тогава проповядвал там Евангелието. По-късно той отново посетил Галатия (Деян. 18:23; срв. Гал. 4:13).
Други учени считат, че под Галатия трябва да се разбира не само страната, населена от галатите, но цялата римска провинция Галатия, която включвала освен собствено Галатия и областите Фригия, Писидия и Ликаония, т.е. земите, които апостол Павел и Варнава посетили по време на първото си апостолско пътуване (Деян. 13:14), с градовете Антиохия (в Писидия), Икония, Листра и Дервия. При това предположение първото пребиваване на апостола в Галатия съвпада с пътуването, описано в Деян. 13 и 14, а второто – с това в Деян. 16:6.
От тези две предположения ние считаме за по-правилно първото, т.е. че апостол Павел разбира под Галатия именно страната на галатите или северната част на римската провинция Галатия. За това имаме следните съображения. Според Гал. 4:13 и сл. Павел основал църквите в Галатия, защото бил задържан там поради болест. В Деян. 13 и 14 обаче няма никакъв намек за подобно заболяване. Напротив, от описанието в тези глави се вижда, че апостол Павел развивал изключително активна дейност и бързо преминавал от едно място на друго. Много по-вероятно е именно болестта, сполетяла Павел в Галатия, да се има предвид в Деян. 16:6 и сл., където се казва, че „Духът“ възпрепятствал Павел да отиде в Азия, т.е. към крайбрежието на Мала Азия, поради което апостолът останал да проповядва Евангелието във вътрешността на Мала Азия (във Фригия и Галатия). Ако тогава апостолът за първи път дошъл при „галатите“, очевидно под „галати“ трябва да се разбират не християнските общини, споменати в Деян. 13 и 14, а тези, които съществували в Галатия в тесния смисъл на думата.
По времето на апостол Павел галатите вече – поне в градовете – били под влияние на гръцката култура и заменили келтския си език с гръцки. Въпреки това техният характер – жив, възприемчив и непостоянен – се запазил. Освен това те били суеверни, високомерни и склонни към взаимни раздори, но същевременно гостоприемни и сърдечни. Сред тях живеели и юдеи, които привлекли немалко галати към Моисеевия закон.
И така, апостол Павел основал църквата в Галатия по време на второто си апостолско пътуване, след като вече бил основал (при първото си пътуване) църкви в Писидия и Ликаония. Той започнал проповедта си в Галатия при неблагоприятни обстоятелства – болен, но въпреки това делото му било успешно и галатите го приели като Ангел Божи, като самия Христос (Гал. 4:14–15). Новият живот се проявил в различни духовни дарове сред галатите. При третото си апостолско пътуване апостолът отново посетил Галатия, но вече забелязал у галатите склонност към разпространилия се там юдаизъм и ги изобличавал за това (Деян. 18:22–23; Гал. 1:9). В галатийската църква несъмнено основно влизали обърнатите от Павел езичници (Гал. 4:9), но сред тях имало и юдеи и прозелити.
В галатийските църкви, след като апостол Павел напуснал Галатия, проникнали юдействащи християни– противници на апостола. Павел се изказва за тях с крайно рязко: нарича ги смутители на Църквата и изопачители на Евангелието Христово (Гал. 1:7; Гал. 5:10) и ги упреква в опортюнизъм, лицемерие и суетност (Гал. 6:12 и сл.).
Тези юдействащи учители проповядвали на галатите, че макар и християни те са длъжни да спазват Моисеевия закон. Те твърдели, че именно чрез тях галатите могат да познаят „истинското“ Евангелие (Гал. 1:6), защото учението, донесено от Павел, било непълно (Гал. 3:3). Според тях Павел не бил казал най-важното – че само чрез изпълнение на закона и чрез обрязване езичниците могат да станат потомци на Авраам и наследници на божествените обещания и на вечния живот (Гал. 3:6 и сл.). В същото време те не настоявали за спазване на целия закон, а само на основните му предписания – обрязването и празничния календар (Гал. 5:2; Гал. 4:10).
Заедно с възхвалата на това „ново евангелие“ в юдействаща форма вървяло и усилието да бъде дискредитиран апостол Павел пред галатите. Те изтъквали, че Павел не бил непосредствен ученик на Господ Иисус Христос, докато зад тях стояли апостолите, призвани лично от Христос – „стълбовете“ на Църквата (Гал. 2:2, Гал. 6:9). Всичко добро в учението на Павел, казвали те, било заимствано от тях, а останалото било плод на човешка измислица (Гал. 1:12). Неговото апостолство според тях било второстепенно и получено чрез посредничеството на първоапостолите (Гал. 1:1), което самият той уж признал, когато представил учението си за одобрение в Йерусалим (Гал. 2:2). Освен това го обвинявали, че чрез ораторските си способности подвежда слушателите (Гал. 1:10), че търси популярност и дори понякога сам проповядва необходимостта от обрязване, когато това му е изгодно (Гал. 5:11).
С такива доводи противниците на Павел успели да повлияят на галатийските християни. Когато Павел писал Посланието до галатяни, те вече били готови да застанат на страната на законническото юдейство (Гал. 1:6), да приемат обрязване (Гал. 5:2 и сл.) и дори започнали да празнуват юдейските празници (Гал. 4:10). С една дума, с галатите се случила необикновена метаморфоза, и Павел бил дълбоко поразен от това (Гал. 3:1; Гал. 5:7).
Положението на Павловото благовестие било изключително критично. Решавал се въпросът дали младата християнска религия трябва да се обвърже с отмиращите форми на външното юдейство, или да продължи своя орлов полет над света със силата на новия дух, присъщ на нея. Галатия се превръщала в арена на борба, от чийто изход зависела съдбата на целия свят.
Това, което по-късно се случило в Коринт и Рим, било само заключение на тази велика борба, само нейн отзвук. В Посланието до римляни вече не се усеща същият боен дух, който цари в Посланието до галатяни: там звучи спокойният глас на човек, който е постигнал победа над юдействащите. А в Посланието до галатяни апостол Павел се явява с цялата страст на борец за своята идея.
Следователно целта на апостола при написването на Посланието до галатяни била: първо, да защити и възстанови своя апостолски авторитет; и второ, да утвърди в съзнанието на галатите мисълта, че за езичника, приел християнството, не е необходим Моисеевият закон и обрязването, и че и без тях той става наследник на всички обещания, дадени на Авраам.
Време и място на написване
Третото си апостолско пътешествие, по време на което апостол Павел посетил и Галатия (Деян. 18:23), той завършил с продължителен престой в Ефес (от 54 до 56 г.). Както се вижда от Посланието до галатяни, то не може да е било написано много време след напускането на Галатия. Апостолът се учудва (Гал. 1:6), че галатите „толкова скоро“ преминават на страната на неговите противници – ясно е, че раздялата с тях е била неотдавнашна. Затова може да се предположи, че Посланието до галатяни е написано скоро след пристигането му в Ефес – именно в края на 54 или началото на 55 г.
Съдържателно деление на посланието
По своето съдържание цялото Послание до галатяни представлява разгръщане на идеята, че за езичниците, повярвали в Христа, изпълнението на Моисеевия закон изобщо не е необходимо. В това отношение то напомня Посланието до римляни, с тази разлика, че там се говори за непригодността на закона изобщо като средство за оправдание на човека, а тук – за неговата ненужност за християнина.
Съдържанието на посланието може да се раздели на три основни части:
- Апологетична (глави 1–2), където апостолът опровергава обвиненията на юдействащите и възстановява своя апостолски авторитет;
- Догматико-полемична (от Гал. 3 до Гал. 5:13), в която доказва, че от християните не се изисква да спазват Моисеевия закон, за да станат наследници на Авраамовите обещания;
- Нравоучителна, съдържаща наставления за правилен християнски живот.
Подробното разглеждане на всяка част се прави при тълкуването на самото послание.
Автентичност на посланието
Откъси от Посланието до галатяни се срещат още в най-ранните произведения на християнската писменост – в съчиненията на апостолските мъже, макар и не като точни цитати, а като преразказ или повторение на негови идеи. С времето тези заемки стават все по-ясни. В Мураториевия канон и в Пешита посланието вече е включено като писание на апостол Павел. От средата на XIX век обаче някои представители на т.нар. школа на Баур започват да отхвърлят неговата автентичност. През 1888 г. проф. Щек публикува труд върху Посланието до галатяни, в който се опитва да докаже, че то заема съдържанието си от Посланията до коринтяни и до римляни и че е възникнало по-късно – в началото на II век, във време на изострена борба с юдействащите. Още фактът, че малцина учени приемат тази теза, показва слабостта на аргументите ѝ. Основното съображение на Щек – че полемиката срещу юдействащите свидетелства за по-късен произход – е несъстоятелно. Напротив, подобна опозиция е напълно разбираема именно през I век, когато се създават първите християнски общини от езичници. През II век подобен конфликт би бил трудно обясним, тъй като тогава въпросът за отношението към закона вече е бил решен в духа на учението на апостол Павел.
Сходството между Посланието до галатяни и тези до коринтяни и римляни също е напълно естествено, ако те са написани приблизително по едно и също време. Останалите възражения срещу неговата автентичност по същество представляват по-скоро субективни затруднения при тълкуването на някои по-сложни места в текста, отколкото сериозни научни аргументи.
Сред светоотеческите тълкувания на Посланието до галатяни особено внимание заслужават тълкуванията на св. Ефрем Сирин, св. Августин, блаж. Йероним, св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит и блаж. Теофилакт.
Източник: Толковая Библия или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : В 7 т. / Под ред. проф. А.П. Лопухина. – Изд. 4-е. – Москва : Даръ, 2009. / Т. 7