Ще обясня това изречение („Иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина“ – Иоан 4:23), доколкото е възможно, с известна яснота, въз основа на беседа на един свят човек.
Някога един човек отишъл при един отшелник-исихаст и му казал: „Чудя се, отче, как издържаш да живееш така, отделен от светата Църква и лишен от участие в свещените събрания.“ В отговор Божият раб му казал: „Всички събрания, богослужения и празници, човече мой, се извършват, за да се очисти човекът от греховете си и да се всели Бог в него, както е писано: „ще обитавам в тях и ще ходя между тях“ (Лев. 26:12; 2 Кор. 6:16), и: „ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан 14:23).
Когато, прочее, човек стане одушевен храм Божи, тогава душата, която има Бога в себе си, отхвърля всяко влечение към сътворените храмове и към човешките събрания и празници. Защото има в себе си Отца, и Сина – Първосвещеник, и Духа – истинния огън; има в себе си истинната жертва пред Бога – съкрушения дух; има в себе си жертвеника и умилостивението за греховете си, които са духовните сълзи; има в себе си Царството небесно и горния Йерусалим.“
Защото казва: „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17:21). Следователно, като духовен човек, той принася духовни жертви с духовните си очи; защото е казано: „Бог е дух, и които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина“ (Иоан 4:24). Понеже всичко видимо е временно, както казва апостол Павел – било жертви, било приношения, – а невидимото е вечно; и такива са духовните и истинни неща в сърцето на човека, който носи в себе си Бога: „които око не е виждало, ухо не е чувало и човешки ум не е възприемал“ (1 Кор. 2:9).
Това са онези неща, които Бог е приготвил и открил на нас чрез Своя Дух, Който обитава в нас. Защото ние не приехме духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем даруваното ни от Бога и да го проповядваме. И онзи, който се е удостоил да придобие това и да се обòжи чрез обитаването на Бога в него, той се покланя на Бога вътре в себе си и служи, съзерцавайки храма на своето тяло като жертвеник Божий, в който вижда да пребъдва цялата пълнота на Светата Троица.
Затова безмълвието (исихията) се е оказало най-великата от всички добродетели, защото е причина за богопознанието, според онзи, който казва: „Успокойте се и познайте, че Аз съм Бог“ (Пс. 45:11). Затова и Сам Господ, като учи отново начина на безмълвие и посочва плодовете му на онзи, който го обича, казва: „А ти, когато се молиш, влез в скришната си стая и, като затвориш вратата си, помоли се на Отца си, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде явно“ (Мат. 6:6).
Затова и чрез пророк Исаия казва: „Към кого ще погледна, ако не към смирения и кроткия по дух, и към онзи, който трепери пред словото Ми?“ (Ис. 66:2).
Един пример от „Лавсаик“ на Паладий
Живял някой си Валис – по произход палестинец, но по нрав като коринтянин, надменен по душа; защото апостолът, пишейки до коринтяните, казва: „А вие сте се възгордели“ (1 Кор. 5:2). И тъй, Валис, надут от голяма суета, стигнал дотам да презре дори самите тайнства на Христос. Понеже демонът на гордостта преобразил себе си като Спасителя Христос.
И Валис, като го видял, му се поклонил и, обхванат от безумие, отишъл в църквата и, когато цялото християнско братство било събрано, казал:„Аз нямам нужда от причастие, защото днес видях Христос.“
Тогава светите отци, като го вързали и го затворили в окови за една година, след това го освободили, понеже чрез молитви и чрез всякакъв вид пренебрежение към неговите помисли укротили неговата гордост, тъй като бил неопитен.
От св. Василий Велики, от тълкуванието му на пророк Исаия
Онези, които имат ума си неразсеян и чист, вдъхновявани от някаква неизразима сила, по някакъв начин усещат в себе си да звучи Словото Божие.
От Диадох Фотикийски, от „Аскетически глави“
Никой не може да достигне до страха Божий, ако не се освободи от всички житейски грижи. Защото, когато умът достигне до тишина и голяма безгрижност, тогава страхът Божий силно го докосва, очиствайки го с дълбоко чувство от всяка земна привързаност.
От Исидор, от „Аскетически глави“
На мен скромното ми знание бе дадено чрез уединението. Защото онзи, който се движи сред шума и иска да познае небесните неща, забравя, че семето, посято сред тръни, бива задушено от тях; и онзи, който не се освободи от тях, не може да познае Бога.
От св. Кирил, от писмо до Юлиан.
Ние, извършвайки умна и духовна служба, сме призвани да принасяме като благоухание на духовна жертва всякаква форма на кротост, вяра, надежда, любов, правда, въздържание и непрестанни славословия. Защото тази жертва е безтелесна и подобава на безтелесния и чист Бог; и приношение на духовно благолепие са начините на истинския добродетелен живот, защото християнинът по същество е приятел на тишината и безмълвието.
От св. Йоан Златоуст, от „Стъпалните“
Така и когато живеем в градове и сред шум, можем да се уединим, ако избягваме покварените събрания и пребъдваме в тишина. Защото онзи, който може да поправя и други, нека общува с онези, които могат да приемат изцеление, и да ги направи по-добри. А онзи, който е слаб, нека избягва злите, за да не прихване тяхната болест. Защото не е малко постижение да избягва човек лицемерите и коварните, да ненавижда и отбягва горделивите и да се моли в тишина.
От същия, от беседата за хананейката
Трябва да знаем, че не се изисква място за молитва, а начин. Йеремия се намираше в тинята и призова Бога (Иер. 38:6–11). Даниил беше в рова на лъвовете и умилостиви Бога (Дан. 6:18). Тримата отроци бяха в пещта и получиха милостта Божия (Дан. 3:19). Иов пребиваваше на бунището и видя Бога (Иов 42:1). Моисей беше в морето и Бог му каза: „Защо викаш към Мене?“ (Изх. 14:15). Разбойникът беше на кръста и отвори рая (Лука 23:42–43).
И тъй, и ти, където и да се намираш, моли се с чиста съвест, и Бог ще те чуе; защото Негова е земята и всичко, което я изпълва (Пс. 23:1), и властта Му се простира навсякъде. Юдеите тогава призоваваха Бога само в Йерусалим и затова Бог беше познат само в Юдея (Пс. 75:1), а ние Го призоваваме на всяко място, защото цялата земя се изпълни с познанието за Бога, както водите покриват морето.
Следователно молитвата изобщо не се възпрепятства от мястото, стига начинът, по който се извършва, да бъде правилен. Защото Давид казва: „Ще възпея името на моя Бог с песен, ще Го прославя с хваление, и този начин на молитвата ми ще бъде угоден на Бога“ (Пс. 68:31–32).
А онзи, който е виновен за грехове и страсти и дръзва безсрамно да пристъпи към по-дълбоко познание на Бога и към безтелесната молитва, нека приеме апостолското изобличение, защото не е без опасност за него да се моли с непокрита глава (1 Кор. 11:5, 13). Защото, казва, такава душа трябва да има „власт на главата си“ заради присъстващите ангели – да бъде облечена в благоприличие и смиреномъдрие.
Защото, както онзи, който страда от очно заболяване, не би се ползвал от обедното слънце и от много силната светлина при пряко и продължително взиране в него, така и страстният и нечист ум никак не ще се възползва от подражанието на страшната и свръхестествена молитва, която се извършва духовно и истинно. Напротив, той ще навлече върху себе си Божието негодувание, защото не е възможно ум, който се храни бедно и е вън от Бога, да помисли за нещата, които се отнасят до Бога.
От монаха Нил, от посланието до монаха Агатий
Затова апостолът заповядва да се молим на всяко място, „като въздигаме свети ръце“ (1 Тим. 2:8), защото всяко място е подходящо за молитва. И наистина, каква полза имаше чистото здание на Йерусалимския храм за онези, които идваха да се молят, но оскверняваха светилището със своите нечестиви дела? Защото онези, които пристъпват по такъв начин – дори ако се молят в Светая Светих, прегръщайки благоговейно умилостивилището (златното покривало на Ковчега на Завета, намиращо се в Светая Светих.) и протягайки ръцете си между крилете на херувимите – Бог ги отхвърля с отвращение като осквернени, казвайки: „Когато протягате ръцете си към Мене, ще отвърна очите Си от вас; и ако умножите молбите си, няма да ви послушам, защото ръцете ви са пълни с кръв“ (Ис. 1:15)
Така онези, които Го призовават с чисто сърце и свети дела, Той приема и чува тяхната молитва от всяко място, обръщайки към нея благоволение, дори ако мястото е различно. Така при Корнилий, който се молеше в дома си, дойде ангел и му каза: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога“ (Деян. 10:4). И тъй, с какво му навреди на Корнилий това, че се молеше в дома си? И какво помогна на фарисея присъствието му в храма, изпълнен с гордост и надменност? (Лука 18:10 сл.)
От Никифор, архиепископ Константинополски, от словото му против иконоборците.
„Господ ще се яви на тях – казва Софония – и ще унищожи боговете на народите по земята; и всеки ще Му се покланя от своето място“ (Соф. 2:11). И Малахия, като говорител на Бога, казва: „На всяко място се принася кадило на Моето име и чиста жертва“ (Мал. 1:11). Защото навсякъде, където сияе истината и благодатта, не е необходимо богопочитанието да бъде ограничавано до място, нито да се обвързва с онова старо установление на сенчестия закон.
Но както словото на Евангелието се разпростря по цялата земя, така и начинът на славословие и поклонение се разпростря във велика широта, тъй като Неговото господство се простира навсякъде. Защото Нему принадлежи честта и силата – сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Източник: Св. Анастасий Синаит, събрани съчинения. Въпроси и отговори. Филокалия на трезвението и подвижничеството, т. 13Б Изд. „Григорий Палама“, Солун, 1998.