Св. Лъв Велики (390–461)

Св. Лъв I Велики († 461) е папа на Рим (440–461), един от най-значимите църковни дейци на V век и признат за учител на Църквата. Произхождал от римската аристокрация. Най-знаковото му постижение е свързано с формулирането на христологичното учение в т.нар. „Томос на Лъв“, който оказва решаващо влияние върху решенията на Халкидонския събор (451), утвърждаващ догмата за Христос като „съвършен Бог и съвършен човек, неразделно“.

Св. Лъв Велики играе ключова роля и в укрепването на папската власт, като последователно отстоява първенството на Римския епископ въз основа на апостол Петър. Активно се противопоставя на различни ереси (пелагианство, манихейство, присицилианство) и налага дисциплинарни мерки в църковния живот.

Значим е и неговият обществен и политически авторитет – според преданието успява да убеди Атила да се оттегли от Италия. Развива широка благотворителна дейност, особено в периоди на глад и социални кризи, като подчертава връзката между поста и милосърдието.

Запазени са множество негови проповеди и писма, отличаващи се с висока богословска култура и реторическа сила. Починал на 10 ноември 461 г.

Всички тълкувания от Св. Лъв Велики (390–461)

От Лука свето Евангелие

Гл. 12