Понеже козните на дявола не престават дори сред такива усилия, напълно справедливо е понякога именно в моментите на нашата сила да бъде установено въздаяние, та там, където поради милостта на небесата и плодородието на земята разумът, жаден за настоящите блага, може да се възгордее и, събрал плодовете в просторни житници, да каже на душата си: „Имаш много блага, весели се!“ (Лука 12:19), там да получи и да чуе укора на Божия глас, който казва: „Безумецо! Тази нощ ще ти поискат душата; а това, което си приготвил, кому ще остане?“ (Лука 12:20).

У разумния човек трябва да има това изпълнено с тревога размишление: че сега, докато денят на този живот е кратък и хранилищата са несигурни, смъртта никога не бива да бъде неочаквана за умиращия и безпорядъчен край да не застигне онзи, който знае, че е смъртен. (Проповеди)