Бих искал от все сърце и душа да благодаря на Негово Високопреосвещенство, митрополита на Янина, и обичния в Христа брат Максим, че ми възложи днес служението на божествената проповед на тази света Литургия, която се отслужва тук, в храма на преподобни Паисий Светогорец, по повод паметта на свети Максим Изповедник.
- Значението на свети Максим Изповедник
Наистина е голяма чест човек да говори в този ден за свети Максим Изповедник. Запитах се доколко е възможно в едно кратко евхаристийно слово да се избере нещо от богословието на свети Максим Изповедник, при положение че неговото учение е истински океан.
Казвам това, защото свети Максим успява в своите съчинения, макар да не е бил свещеник или епископ, а прост монах – да обхване цялото богословие до своето време. Той е по преимущество богословът на VII век, и заедно с Йерусалимския патриарх свети Софроний са били главните богословски гласове на своята епоха. Свети Максим представя по удивителен начин цялото предшестващо светоотеческо богословие, особено учението на Кападокийските отци за тайната на Светата Троица, и в същото време се противопоставя на ереста на монотелитството.
По-нататък неговото богословие оказва силно влияние върху всички следващи отци на Църквата, чак до свети Григорий Палама. Именно той, в полемиката си с Варлаам, взема предвид богословието на свети Максим Изповедник, както и учението на свети Дионисий Ареопагит, което св. Максим тълкува по забележителен начин.
Какво би могъл човек да каже днес за тази велика и удивителна личност на свети Максим, чието учение в действителност изразява самото богословие на Православната църква? Затова реших в днешния ден, доколкото е възможно в рамките на едно евхаристийно слово, накратко да представя тълкуването, което свети Максим Изповедник дава на молитвата „Отче наш“, Господнята молитва.
- Страх и копнеж
Един човек, чието име не се споменава, но когото свети Максим нарича „боголюбив владетел“, вероятно един от висшите сановници в двореца в Константинопол, където и самият свети Максим, преди да стане монах, заемал важна длъжност и познавал както политическия, така и църковния елит на своето време, го помолил да изтълкува молитвата „Отче наш“, която Сам Христос е предал на учениците Си.
Според евангелист Матей Христос в Своята проповед на планината, наред с другото, научил хората как да се молят и им дал „Отче наш“ (Мат. 6:9–13). А според евангелист Лука, след като Христос завършил молитвата Си на едно място, един от учениците Му Го помолил: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1), и Той им предал същата молитва. Едното свидетелство не изключва другото.
Свети Максим разглежда тази Господня молитва по удивителен и боговдъхновен начин. Ние я повтаряме постоянно, не само в Божествената литургия, но и във всички богослужебни последования. В началото на своето тълкуване той отбелязва, че се е удивил от това, че „боголюбивият владетел“ не се въздържа да общува със своите подчинени според мярата, която Бог е дал на човешката природа.
Той заявява, че ще отговори, съчетавайки страха с копнежа, и по този начин ще спази закона на любовта. Сякаш казва: не мога да постъпя иначе, защото страхът и копнежът трябва да съществуват заедно. Тоест изпитвам страх – благоговеен страх и почит, но същевременно изпитвам и копнеж. Едното не може да съществува без другото. Ако има страх без копнеж, това се превръща в омраза; ако има само копнеж без страх, това става дързост и безпочвенна самоувереност.
Този двоен полюс – на страха и любовта, показва каква трябва да бъде нашата нагласа към всяка власт, а особено към църковната власт. Благоговението трябва неразривно да се съчетава с любовта. Ако пред властта има само страх без любов, това води до вътрешно отхвърляне; ако има само любов без страх, това преминава в безмерна фамилиарност и дързост. Това е прочутото съчетание, което ни показва как трябва да се отнасяме и към епископа, и към своя духовен отец.
- Молба за придобиване на благата, произтекли от въплъщението на Божия Логос
По-нататък свети Максим прави удивителен анализ. Не съм срещал по-дълбоко светоотеческо тълкуване на „Отче наш“ от това на свети Максим Изповедник. Той пише, че в молитвата, която Христос ни е предал, са тайнствено вложени всички дарове, които Бог е дарувал на хората чрез Своето въплъщение.
С други думи, в „Отче наш“ е скрито цялото тайнство на Божественото домостроителство – онова, което бе извършено за спасението и обожението на човека. В тази молитва се съдържат и всички духовни тайни на живота в Духа, тоест пътят, по който човекът се съединява с Христос и достига спасение. Така „Отче наш“ разкрива едновременно тайната на въплъщението на Сина и Логоса Божи и начина на обожението на човека.
Тълкувайки молитвата, свети Максим посочва, че в нея има седем духовни значения – седем блага, произтичащи от въплъщението на Сина и Логоса Божи и от обожението на човека.
Първото значение е богословието. Това се вижда още в обръщението „Отче наш, Който си на небесата“ – молитва към Отца, Който пребивава на небесата, както и в следващите две прошения: „Да се свети Твоето име“ и „Да дойде Твоето царство“.
В прошението „Да се свети Твоето име“ се открива Синът, Който яви на хората името на Отца и разкри тайната на Светата Троица. А в думите „Да дойде Твоето царство“ свети Максим вижда указание към идването и действието на Светия Дух, защото Отец чрез Сина в Светия Дух извършва всичко.
Така обръщението и тези две прошения се отнасят към Триединния Бог – това, което наричаме богословие: „Отче наш, Който си на небесата“ се отнася за Отца; „Да се свети Твоето име“ – за Сина, Който ни откри името на Отца; а „Да дойде Твоето царство“ – за Светия Дух.
Когато говорим за богословие, имаме предвид учението за Триединия Бог. А за въплъщението на Сина и Логоса Божи използваме термина „икономѝя“ (домостроителство). Между богословие и икономѝя няма тъждество. Именно това смесване се среща в западната теология и представлява сериозен проблем за съвременното богословие.
Така първото тайно значение на „Отче наш“ е самото богословие: изповедта, че Бог е Троичен – Отец, Син и Свети Дух, с една същност, но в три различни ипостаси. Синът се въплъщава, Отец благоволи, а Светият Дух съдейства на Сина в делото на спасението.
Второто тайно значение е осиновението. То се разкрива в това, че Отец чрез Сина в Светия Дух възражда човека, влиза в него и прави сърцето му място на Божието царство. Когато казваме: „Да дойде Твоето царство“, молим благодатта на Триединия Бог да влезе в сърцето ни. Това е истинското Божие царство. Така придобиваме осиновение по благодат. Едно е да бъдем Божии творения, каквито са всички хора, и съвсем друго е да бъдем Божии синове по благодат, участвайки в живота на Светата Троица.
Третото тайно значение и духовно тайнство е равночестието с ангелите. И това ни е дарувано чрез въплъщението. Казваме: „Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята.“ Божията воля се изпълнява съвършено от ангелите на небето. Когато молим да я изпълняваме и ние по същия начин, това показва достойнството на човека и неговото приравняване с ангелите в прославата на Бога.
Четвъртото тайнство и духовно значение е участието в божествения живот. Христос прави Себе Си храна за онези, които Го приемат с „умна сетивност“, тоест с духовно съзнание. Това се съдържа в прошението: „Насъщния ни хляб дай ни днес.“ Истинското участие в божествения живот се осъществява чрез причастието с Тялото и Кръвта Христови.
Не случайно отците са установили молитвата „Отче наш“ да се произнася непосредствено преди светото Причастие, малко преди поканата: „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете.“ Защото истинският хляб не е материалният, който поддържа телесния живот, а духовният хляб – по преимущество Тялото и Кръвта на Христос. Който се причастява с тях, участва в самия божествен живот.
Петото значение и тайнство на духовния живот е възстановяването на безстрастната природа. Човекът притежава естествени сили и енергии, които след грехопадението – от „по природа“ (κατά φύσιν )– стават „против природата“ (παρά φύσιν), тоест „противоестествени“. Те трябва отново да се върнат към естественото си състояние, а оттам човекът да се въздигне към „надприродното“ и да достигне безстрастие – живот, свободен от страстите. Това се отнася към прошението: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Чрез Своята смърт Христос възстанови човешката природа, съедини юдеи и езичници, примири човека с Отца и хората помежду им, за да се създаде „новият човек“. Така се изцелява човешката воля, която престава да противоречи на разумната природа и става твърда в доброто. Човекът се връща от противоестественото към естественото и се въздига към надприродното – осъществява се възстановяването на човешката природа.
Шестото тайнство е унищожаването на закона на греха. С въплъщението на Сина и Логоса Божи този закон бива разрушен. Това се изразява в прошението: „И не въведи нас в изкушение.“ Свети Максим обяснява по вдъхновен начин, че след падението властва законът на греха: от удоволствието произтича раждането на всеки човек, а след него идва болката. За да унищожи този закон, Христос бе заченат по чуден начин – без семенно зачатие, и се роди, без да се наруши девството на Пресвета Богородица. По подобен начин този закон се преодолява и у онези, които доброволно умъртвяват земните си страсти.
Свети Максим говори за насладата и болката, които не са съществували в човека при сътворението му, а са последица от греха. Човекът вкусва насладата и следва болката; после, за да избегне болката, отново прибягва до удоволствието, и така се образува порочен кръг. Когато обаче човек намери в Христос начина да надмогне и насладата, и болката – включително страданията и смъртта, тогава преживява възстановяването на човешката природа и достига до безстрастие по образа на Христос.
И седмото тайно послание, което се съдържа в молитвата, дадена от Христос, е свалянето на тиранията на лукавия, на дявола. Това се изразява в прошението: „Но избави нас от лукавия.“ Дяволът установил власт над човешката плът чрез измамата, съблазнявайки Ева. А сега Тялото на Христос, Който умря и възкръсна, от една страна стана „отрова“ за дявола, за да освободи онези, над които той властваше чрез смъртта, а от друга – стана живот за човешкия род, защото като квас подтиква цялата човешка природа към възкресение за живот.
Така, според свети Максим Изповедник, в „Отче наш“, която Христос ни даде, се разкрива цялото дело на Божественото домостроителство – всичко, което Христос извърши за спасението на човешкия род. Но едновременно с това се показва и какво трябва да върши човекът, живеейки в Църквата: да победи лукавия, да очисти природата си от закона на греха, да достигне безстрастие; да се причасти с Хляба на живота; да придобие равночестие с ангелите; да стане син по благодат; и накрая – да достигне до познание на Триединия Бог.
Обобщавайки всичко това, свети Максим пише, че тази молитва съдържа в себе си пълнотата на прошенията: тя се обръща към Отца, към Неговото име и към Неговото царство и показва, че молещият се е син по благодат на Отца. Тя ни учи да желаем едно и също Божие действие „както на небето, така и на земята“. Повелява ни да просим насъщния хляб. Законополага помирението между хората чрез взаимно даване и търсене на прошка и съединява човешката природа със самата нея, така че да не се разкъсва от разномислие. Учи ни да се молим да не паднем в изкушение, защото то е свързано със закона на греха. И накрая съдържа призив да бъдем избавени от лукавия.
- Богословие и аскеза
Виждате, че и в този анализ на свети Максим Изповедник, както и във всички негови съчинения, богословието е тясно свързано с аскетическия живот. Не може да има богословие без аскеза, нито аскеза без богословие. На едно място той казва една поразителна мисъл: „Демонско е онова богословие, което е знание без практика“ („Δαιμόνων ἐστί θεολογία ἡ δίχα πράξεως γνῶσις“). Тоест знание, което не е плод на духовен подвиг и опит, е демонично богословие.
Затова във всички негови трудове се говори за етапите на духовния живот и за предпоставките за познанието на Бога: практическата философия – тоест духовното делание; естественото съзерцание, което е просвещение на ума, а не просто на разума; и мистичното богословие, което е обожението, освещението, опитното познание на Бога в Неговата светлина.
Проповед, произнесена на 21 януари 2024 г. в Янина, Гърция