Този разказ се отнася до първото от знаменията на Иисус, които са подробно представени в Евангелието според Йоан. Три дни след призоваването на Натанаил Иисус отива на една сватба в Кана Галилейска, където вече се намирала майка Му. Когато свършва виното, майката на Иисус индиректно Го моли да се намеси, показвайки по този начин, че познава истинската Му идентичност. Иисус в крайна сметка изпълнява молбата ѝ, въпреки че първоначално се дистанцира, казвайки, че още не е дошъл часът на Неговото явно явяване. По Негова заповед слугите напълват шест големи каменни делви с вода, която с Неговата сила се превръща във вино. Архитриклинът (в бълг. превод: „старият сват“, а всъщност лицето, което отговаря за организацията на целия пир, бел. пр.) упреква младоженеца, мислейки, че това по-добро вино е било запазено до този момент, докато би трябвало то да бъде поднесено още в началото на угощението. Само слугите и учениците знаят какво наистина се е случило. А учениците, виждайки откриването на славата на Иисус чрез това чудо, още повече повярвали в Него.
Тълкуване
2:1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. Сватбата в Кана се извършва три дни след призоваването на Натанаил. Мотивът за трите дни, в рамките на един по-широк контекст, в който не липсват косвени препратки към Страстите и Възкресението (1:29, 36; 2:4, 11, 13, 14–17, 19–22), изглежда символично и богословски насочва именно към тези събития (срв. особено 2:19–22). Споменаването в този стих за изминаването на три дни от срещата на Иисус с Натанаил бележи също и завършека на първата пълна повествователна седмица, която може да се разглежда като паралел на първата седмица на сътворението (срв. 1:3). По този начин началото на евангелското повествование се представя едновременно като своеобразно начало на новото сътворение на падналия свят чрез въплътения Логос.
2:2 Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. Тук за първи път в Евангелието учениците на Иисус се споменават като едно цяло, чието формиране бе представено само частично чрез призоваването на петима от тях в първата глава (1:35–51). Тъй като в по-нататъшното повествование не се описват други призовавания на ученици, навсякъде, където занапред те се споменават като общност, очевидно се включват и онези, чиито имена не са били изрично посочени. Следователно всички ученици на Иисус без изключение присъстват на сватбата в Кана и накрая виждат Неговата слава и повярват в Него (2:11).
2:3 И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат. Липсата на вино на сватбената трапеза все още не е станала по-широко известна, защото иначе не би се наложило майката на Иисус да му го съобщи (вж. 2:9–10). Ако този конкретен проблем беше станал известен на гостите, той би се превърнал в срамно събитие за домакина младоженец, както и за неговото семейство, и то по време на едно от най-важните за тях обществени тържества, тъй като те имат моралното и социалното задължение да осигурят на гостите си храна и вино през цялата продължителност на празненството .
Тъй като празникът се провежда в едно село в планинска Галилея, няма начин да се намери допълнително вино. Майката на Иисус се обръща към своя Син, защото очевидно знае, че само Той може със своето чудотворно действие да разреши проблема (срв. 2:5). Следователно, на този етап майката на Иисус не просто го уведомява, а отправя към Него молба за разрешаването му. Фактът, че майката на Иисус изразява тази молба по косвен начин, показва, че тя се обръща към Него с особено уважение – като избягва да Му диктува как да действа или какво да направи, а просто заявява, че Му има пълно доверие и Му възлага напълно безусловно решаването на проблема. Заслужава да се отбележи, че в никое друго място на евангелието една молба към Иисус не е формулирана толкова косвено и в същото време с толкова голяма увереност, че Той ще откликне положително.
2:4 Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. Отговорът на Иисус на пръв поглед изглежда не оставя никакво място за Негова намеса. Изразът τί ἐμοὶ καὶ σοί – семитизъм (срв. Съд. 11:12; 3Цар. 17:18; 4Цар. 3:13; 2Пар. 35:21; 1Езд. 1:24) – буквално означава: „каква е връзката между мен и теб?“ и изглежда като категорично отхвърляне на косвената молба от предишния стих. На богословско равнище тази фраза подчертава дълбоката онтологична пропаст, която отделя Иисус от Неговата майка и която не ѝ позволява да Му указва как трябва да действа. По онова време обръщението γύναι не се използва от деца към техните майки, а е обичайна форма на обръщение на мъже към жени (срв. Мат. 15:28; Лука 13:12; Йоан 4:21; Йоан 8:10; Йоан 20:13) и затова само по себе си не е унизително (срв. и Йоан 19:26). Но в конкретния контекст то създава дистанция между Иисус и Неговата майка, показвайки, че дори най-тясната връзка майка–син не може и не бива да влияе върху Неговото дело.
Това се вижда и от следващите Му думи: „Още не е дошъл Моят час“ (срв. Йоан 7:30; 8:20). В непосредствения си контекст изразът означава, че все още не е дошъл моментът Иисус да разкрие Своята истинска същност чрез чудо. Но по-нататък в Евангелието думата „час“ обозначава Страданието (Йоан 7:30; 8:20; 12:23; 13:1; 16:32; 17:1), на чиято кулминация майката на Иисус отново е съзнателно присъстваща (Йоан 19:25–27). Следователно, „часът“ на Иисус, когато Той ще се разкрие публично, съвпада с началото на пътя Му към Страстите, към онзи момент, когато ще изпълни делото на Отца (Йоан 17:4) и ще бъде прославен от Него (Йоан 12:23; Йоан 13:1; Йоан 17:1). В Евангелието според Йоан началото на Неговата публична дейност е поставено в следващия епизод – очистването на храма (Йоан 2:13–25). Именно там настъпва Неговият „час“ на публично самооткриване – часът, който в крайна сметка води към последния „час“ на страданието.
2:5 Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете. От заповедта на майката на Иисус към слугите да действат според наставленията Му става ясно, че тя не само знае, че Синът ѝ може да намери решение на проблеми, които за всеки друг човек биха били по дефиниция неразрешими, но и че предугажда, че Иисус действително ще се заеме с това, въпреки че предишната Му реакция показва точно обратното. Следователно майката на Иисус, именно защото е Негова майка, Го познава по-добре и Му се доверява повече от всяко друго лице в йоановия разказ, тъй като долавя какво ще направи Той, отвъд думите, които тук са изречени. Изобщо не може да става дума за „вяра“ на майката на Иисус в Него, понеже връзката ѝ със Сина предполага неоспоримото знание за Неговата божествена същност и сила.
Още веднъж на преден план излиза отговорното място на майката на Иисус в дома на младоженеца: тя не само се грижи за решаването на проблема с липсата на вино, но и има властта да дава заповеди на слугите.
2:6 Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, побиращи по две или по три мери. Хидриите, които се намирали в дома на младоженеца за нуждите на предписаните юдейски обредни очиствания (срв. Йоан 3:25), били каменни, тъй като камъкът се смятал за материал, който не може да стане ритуално нечист. Освен това числото шест на хидриите – с една по-малко от числото седем, което символизира съвършенството и пълнотата, може символично да означава несъвършения Мойсеев закон, който Иисус превъзмогва (срв. Йоан 1:17) чрез фактическата отмяна на неговите обредни постановления (срв. Йоан 4:21-24). Защото употребата на съдовете ще се промени радикално – вече няма да съдържат вода, а вино. Обемът на водата, която хидриите събирали общо, се изчислява между 480 и 720 литра по съвременна мярка, като един мяра се равнявала приблизително на четиридесет литра. Следователно виното, получено чрез последвалото чудо, е в почти нереално голямо количество.
2:7 Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Евангелистът подчертава огромния мащаб на чудото не само с посочването на вместимостта на хидриите, но и с уточнението, че те са били напълнени догоре, като така изключва възможността впоследствие в тях да е било добавено вино.
Забележително е, че самото чудо не се описва пряко – липсва всяка конкретна препратка към процеса на преобразяване на водата във вино, както и към някакво изречение или действие на Иисус. Той извършва чудото единствено със силата на волята Си. Следователно Иисус открива тук Божествената Си слава както чрез безпрецедентния мащаб на чудото, така и чрез абсолютната власт, с която го извършва, понеже Този, Който има такава нечувана власт, не може да бъде обикновен човек. Сходните чудеса на най-великите чудотворци-пророци от Стария Завет – Илия (3 Цар. 17:7–16) и Елисей (4 Цар. 4:1–7) – са несъмнено по-малки в сравнение с чудото в Кана. При чудото на Илия брашното и маслото не свършват, за да оцелеят една вдовица и синът ѝ по време на глад, а при чудото на Елисей маслото се умножава, за да се изплати дълг и да остане за прехраната на една вдовица с децата ѝ. Но чудото на Иисус в Кана не е нито заместване, нито умножаване на вече съществуваща материя, а нейно преобразяване – и то в ненадминато количество и качество.
Огромното количество вино символично изпълнява есхатологичните очаквания на Стария Завет за изобилието на Божия дар (срв. Ис. 25:6; Ам. 9:13; Ос. 2:24; Иер. 31:5 [MT]; срв. също „Откровение на Енох“ 10:19). За разлика от това, не изглежда тук да има скрита препратка към култа на Дионис, макар че за езическите читатели на епохата разказът би могъл да се прочете и в такава светлина.
Освен това обстоятелството, че чудото става по време на сватба, свързва повествованието с образа на брачния пир като метафора за есхатологичното спасение (срв. Ис. 54:4–8; Ис. 62:4–5). Изобилният дар на виното, в съчетание с умножаването на хлябовете в гл. 6 на Евангелието, най-вероятно загатва за неизчерпаемия и с върховно духовно качество евхаристиен дар на Иисус към Неговите вярващи (срв. особено Йоан 6:53–56).
И накрая, можем да предположим и вътрешнотекстова връзка между виното от чудото на Иисус и Неговите слова за лозата и плода в прощалните речи (Йоан 15:1–8). Там Той казва, че целта на учениците Му като пръчки на лозата – която е Сам Той („Аз съм лозата, вие сте пръчките“, Йоан 15:5) – е да принасят много плод (Йоан 15:8), от който, естествено, се прави вино.
2:8 Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. Както предишната заповед на Иисус към слугите да напълнят хидриите с вода, така и нареждането Му да налеят от съдържанието на хидриите и да занесат на архитриклина („стария сват“), за да опита, се изпълняват послушно според предишната повеля на майката на Иисус (Йоан 2:5). Архитриклинът е отговорен, наред с другото, за количеството и качеството на ястията и напитките, които се предлагат на гостите. Наречието „сега“ подчертава, че чудото вече е извършено и че е настъпил часът на явяването на славата на Иисус (Йоан 2:11).
2:9 А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца. За първи път тук се споменава изрично самият факт на чудото. Бележката на евангелиста, че слугите, за разлика от архитриклина, знаеха откъде произхожда виното, има за цел да подчертае безспорната реалност на чудото въз основа на тяхното обективно свидетелство. Изразът „и не знаеше откъде е“ има, освен повествователно, и богословско значение (срв. 4:11; 7:27; 8:14; 9:29–30; 19:9), тъй като архитриклинът не само не знае произхода на виното, но и самоличността на Този, Който го е осигурил. На това незнание на архитриклина евангелистът отговаря косвено в края на разказа, представяйки Иисус като носител на Божествена слава (Йоан 2:11). Макар че Иисус удовлетворява молбата на майка Си (Йоан 2:3), Той едновременно запазва тайната на Своята идентичност и на Своето дело и по този начин тук не поставя начало на пътя Си към Страстите, тоест не ускорява „часа“ Си (Йоан 2:4).
2:10 и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега. Забележката на архитриклина относно качеството на виното допълва вече създадената у читателя представа за огромното му количество (Йоан 2:6) и подчертава безпрецедентния мащаб на чудото във всичките му измерения. На символично-богословско равнище архитриклинът потвърждава, без сам да го съзнава, че дарът на Иисус се дава като венец на всички предишни дарове (срв. Йоан 1:17). Евангелистът не предава реакцията на младоженеца към думите на архитриклина, оставяйки в случая празнота в повествованието. Тази празнота може да бъде запълнена от всеки читател, който си постави въпроса дали и доколко младоженецът, както и поне някои от гостите, са могли впоследствие да проумеят случилото се и чрез това да стигнат до вяра в Иисус.
2.11 Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него. Евангелистът определя чудесното претворяване на водата във вино като първото от знаменията, извършени от Иисус, придавайки по този начин на разказа програмен характер за по-нататъшното развитие на евангелието. Споменаването на Кана за втори път след Йоан 2:1 насочва читателя да свърже разказа за претворяването на водата във вино с този за изцелението на сина на царския чиновник (Йоан 4:46-54), което също се случва в Кана, тъй като двата разказа имат много паралелни повествователни и богословски елементи.
Терминът „знамение“ (σημεῖον), който е използван, за да обозначи чудесата на Иисус в Евангелието според Йоан, показва, че те са указатели, сочещи към Неговата личност и разкриват, от една страна, Неговия божествен произход и власт, а от друга – спасителния Му дар към хората. Именно в това самооткриване на Иисус чрез знамението се състои явяването на Неговата слава, т.е. божественото Му величие, власт и сила, което ще достигне своя връх в най-голямото знамение – Кръста и Възкресението Му (Йоан 2:4).
Фразата „учениците Му повярваха в Него“ изразява, че учениците Му повярваха още повече и по-твърдо в Него, въпреки че все още не са осъзнали Неговата божествена самоличност и произход. Вярата в Евангелието от Йоан е динамична, а не статична величина. Тук вярата на учениците не е още окончателната, дълбока и непоколебима вяра, която е възможна едва след Възкресението (Йоан 20:28). С това знамение вече започва да се изпълнява символично изразеното обещание, което Иисус даде на учениците Си по повод разговора Си с Натанаил в Йоан 1:51. Тоест, те вече започват да узнават, че сам Бог е осезаемо присъстващ в лицето и делата на Сина Човешки – Иисус.
Източник: Το κατά Ιωάννην Ευαγγέλιο Αφηγηματικό και θεολογικό υπόμνημα, 2024