Досега разгледахме седмичния празничен кръг, тоест смисъла на дните от всяка седмица и видяхме какво празнуваме във всеки ден от седмицата, постоянно, с изключение на празниците на Христос, на Пресвета Богородица и на светците. Многократно подчертахме, че седмицата се състои от седем дни, като първият ден за нас, християните, е неделята, „първият ден на седмицата“, а последният ден е съботата – седмият ден на седмицата.
Обаче, в текстовете на Светото Писание и на Отците на Църквата неделята се нарича както първи ден – „първият ден от седмицата“, така и осми ден, тъй като е първият ден от седмицата и също така денят след съботата – седмия ден. Така тя се нарича и първи, и осми ден.
В книгата Левит е написано, че Бог казал на Мойсей да предаде на израилтяните относно празника Разпъване на шатрите, че този празник трябва да е седемдневен. „И първият ден ще бъде тържествен и свят“ – да бъде тържествен и свят, и да не вършат никаква обикновена работа. В продължение на седем дни ще принасят всесъжения на Господа, „и осмият ще ви бъде тържествен и свят“ – т.е. и на осмия ден ще принасят всесъжителни жертви (Лев. 23:23–34). Следователно, този празничен период се движи между първия и осмия ден, които и двата са тържествени и святи дни.
Свети Йоан Дамаскин в канона, който съставил за празника Пасха, и по-точно в осмата песен, в съответствие със заповедта на Бог към Мойсей, пише: „Този тържествен и свят ден, първият на седмицата, цар и господар, празник на празниците и тържество на тържествата, в който благославяме Христа во веки.“
Свети Никодим Светогорец, тълкувайки този тропар, пише, че „сияйният ден на Възкресението на Господа“ се нарича „с много и възвишени, и славни имена и епитети“. „Нарича се тържествен и свят от Мойсей по две причини – първо, защото е осми ден и образ на бъдещия век, и второ, защото е денят на Пасхата.“ И продължава, че така се характеризират и празниците Петдесетница и Шатри. И заключава: „Ако празникът на символичната Пасха се нарича тържествен и свят, колко повече трябва да се нарича тържествена и свята сияйната неделя, която носи истинската и реалната Пасха – Възкръсналия Господ Христос? Според тези думи химнописецът нарича сияйната неделя на Пасхата тържествена и свята.“
Така, неделята се нарича и първи ден от седмицата, първият ден за Възкресението на Христос, и осми ден – следващият съботата, седмия ден, който е образ на бъдещия век.
По този въпрос свети Григорий Палама учи, че „както петъкът е спрямо съботата, така е съботата спрямо неделята, която я превъзхожда явно, тъй като съвършенството и истината превъзхождат началото, което е образ и сянка.“ Тоест неделята превъзхожда съботата, както съвършенството и истината превъзхождат началото, което е само образ и сянка.
Евреите в Стария Завет, според заповедта на Бога към Мойсей, празнували своите празници въз основа на числото седем (7). Съботата била седмият ден. На всеки седем години празнували съботна година. А всяка седма съботна година следвала юбилейната година – 49-тата година, която била свята година на опрощение. Макар да се говори за 49-та година като година на почивка, е написано да осветят 50-та година и да прогласят „освобождение в земята“ – тя ще бъде година на опрощение. Тогава няма да се сее по нивите, но ще се сее на осмата година (Лев. 25:1–22).
Свети Григорий Палама, вземайки предвид онова, което пише в Левит, учи, че макар Бог да възхвалява седмия ден като ден на съботен покой, това по-скоро се отнася до осмия ден, т.е. до неделята. Юбилейната година, която се счита за година на опрощение и не се брои сред броимите според Закона седмици на годините, но идва след тях, се нарича осма. Това важи и за седмиците на седмиците на дните. За нас, обаче, неделята е осмият ден. Така че и Мойсей е почел седмия ден, защото той води към осмия, който е наистина почетен.
И продължава свети Григорий Палама, казвайки: „Неделята не е само осма от броимите преди нея, но и първа от тези след нея, така че тя да бъде едновременно същата, нова и първа от всички дни, която ние наричаме само неделя, а Мойсей я нарича не ‘първа’, а ‘една’, защото превъзхожда останалите и е предвестник на единствения нескончаем ден на бъдещия век.“
Следователно, денят неделя като ден на Възкресението на Христос и като ден, който ни напомня за деня на Царството Небесно след Второто пришествие на Христос, се нарича както „един“ – първи, така и „осми ден“.
Това означава, че ако смятаме, че целият настоящ живот е една седмица от седем дни, тогава бъдещият живот е осмият ден, който вкусваме още от сега в деня неделя, денят на Възкресението на Христос, вечната Пасха. Това важно събитие празнуваме всяка неделя.
В шестия псалом на Давид, който започва с думите: Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай, има надпис: „До края, с химни, за осмия; псалом на Давид“. (Εἰς τὸ τέλος, ἐν ὕμνοις, ὑπὲρ τῆς ὀγδόης· ψαλμὸς τῷ Δαυΐδ., в българския синодален превод този текст го няма, бел. пр.)
Според тълкуването на Евтимий Зигавин и свети Никодим Светогорец изразът „до края“ пророчески предсказва възкресението на мъртвите, а изразът „за осмия“ означава, че пророк Давид възпява и възвеличава Бога „заради осмия, т.е. заради бъдещия век; защото настоящият век е седми, тъй като се измерва със седмицата и завършва с нея; а бъдещият е осми, защото идва след седмия.“
Свети Никодим Светогорец в бележка към този надпис на псалма на Давид цитира текст на свети Григорий Нисийски, според който „когато времето на седмицата приключи, ще настъпи осмият ден след седмия, наречен осми, защото идва след седмия.“ Също така, той споменава, че според свети Атанасий Велики, свети Кирил, свети Василий Велики и свети Григорий Богослов „осмият ден е денят на Възкресението на Господа и бъдещият век.“ Затова, „надписът (на псалма) ни съветва да не обръщаме внимание на настоящия седмичен век, а на бъдещия осми.“
И така, дотук анализирахме значението на седемте дни на седмицата, така наречения „седмичен празничен кръг“ и значението, което има за нашата подготовка за осмия ден, осмия век, вечния живот. Този осми ден можем да вкусим още сега – в неделния ден на Възкресението. И трябва да се помолим този ден да бъде продължение на достойното празнуване на „седмичния празничен кръг“ и очакване на бъдещия осми ден.
Трябва, възлюбени братя, трябва да бъдем хора, които търсят осмия ден!
Източник: Списание “Εκκλησιαστική Παρέμβαση”. Брой 336, юли 2024.