Въпрос 14: Какво означават думите: „отвориха се очите им“ (Бит. 3:7), и как така престъплението е имало силата да им отваря очите?
Думите „отвориха се очите им“ не означават, че престъплението е отворило очите им — да не бъде подобна мисъл! Нито пък е написано, че в самия акт на престъпването ще им се отворят очите, а след него. Защото се казва: „И като взе жената от плода и яде, и даде и на мъжа си, и ядоха, и се отвориха очите и на двамата“ (Бит. 3:7), което означава следното:
Осъзнаването на греха обикновено идва със самото извършване на греха, и именно тогава човек започва да схваща големината на дързостта, която е извършил. Тоест, когато страстта тласка напред, когато вътрешният подтик увлича към греха, едва след беззаконния акт, след като страстта утихне и се успокои, тогава умът, като се издигне от тази гъста мъгла, и когато отново придобие трезвостта си, започва да вижда какво се е извършило и в какво състояние е изпаднал. Тогава човек придобива по-ясно съзнание за стореното, и с угризението на съвестта, което го яде и го измъчва, започва да вижда ясно онова, което по-рано, под влиянието на страстта, не е могъл да види.
Тъй или иначе, всеки пристъпва към греха под въздействието на онова, с което лукавият ни възбужда, като ни примамва, ни отслабва, ни опиянява, и ни хвърля в смут, пораждайки в нас отпуснати и замъглени помисли, и парализирайки способността ни да разпознаваме и да различаваме доброто от злото. Но след извършването на делото, той ни изправя очи в очи с нашето собствено безумие, и злорадо разкрива онова, което преди това е прикривал с всевъзможни хитрини. И именно със средствата, чрез които ни разкрива цялата тежест на престъплението, той се стреми да хвърли в отчаяние онзи, който е съгрешил.
Затова думите „отвориха се очите им“ не трябва да се разбират по отношение на предишно време, нито преди нарушаването на заповедта. Защото по-скоро именно тогава очите им бяха отворени – те още не бяха измамени от шепотите на змията, и умът им беше буден, способен да различава какво трябва да сторят.
Следователно, не че не са имали зрение преди, и че го придобиват в момента на греха, напротив: именно по време на греха са ослепени, а щом го извършат и се успокоят, тогава чак възвръщат зрението си.
И така, лукавият, който от самото начало е зъл и враг на нашата природа, макар и самият той да знае от собствен опит, че осъзнаването на греха идва едва след злото дело, не се е разкаял, нито се е променил. Въпреки че знае от онова, което сам е преживял, че острото жило на съвестта идва след греха, пак се заема да въвежда и други в престъплението. Защото, казва им: „В деня, когато ядете от него, ще се отворят очите ви“ (Бит. 3:5).
След това, този, който от самото начало е кроил зло и е баща на лъжата (Йоан 8:44), смесва с искрата на истината целия мрак на лъжата и казва: „Ще бъдете като богове, знаещи доброто и злото“ (Бит. 3:5). Не в смисъл, че те действително са познали доброто и злото, сякаш са получили божествено око; а по-скоро — понеже са били слепи за греха, заслепени от страстното влечение към престъпването, след като съгрешиха, едва тогава осъзнаха дързостта си и се „събудиха“ от заблудата.
А защо, след като им се отварят очите, тогава за пръв път осъзнават голотата на половите си органи и се срамуват? Защото: страстта на похотта е по-буйна от всички други, не може лесно да се обуздае дори от законите на целомъдрието, и още: когато в живото същество се събуди похотливото влечение, обикновено заедно с него се пробуждат и останалите страсти.
Освен това, от този момент нататък и всички останали грехове се подлагат на съзнателна оценка и осъждане, защото преди този момент и духовният закон, и гражданският закон обикновено приписват греха на незнание или умствена незрялост.