Първото съборно послание на свети апостол и евангелист Йоан Богослов не съдържа името на автора нито в заглавието, нито в самия текст. Само в първите стихове писателят косвено посочва себе си като свидетел и очевидец на събитията от земния живот на Господ Иисус Христос (1 Йоан 1:1–3).
Въпреки това, убеждението, че посланието е написано от апостол Йоан Богослов, е от самото начало дълбоко вкоренено в съзнанието на Църквата. Блажени Теофилакт, следвайки свети Атанасий Велики, казва: „Същият този Йоан, който написа Евангелието, е написал и това послание — с цел да укрепи онези, които вече са повярвали в Господа. И както в Евангелието, така и тук, той най-напред богословства за Словото, показвайки, че То вечно пребъдва у Бога, и учи, че Отец е светлина, за да разберем оттук, че Словото е като отблясък от Него.“
Църковната памет за посланието
Цялото християнско предание е единодушно в приемането на това послание като дело на апостол Йоан. Според свидетелството на Евсевий Кесарийски: „От посланията на Йоан, освен Евангелието, както древните, така и съвременните християни приемат без никакви спорове първото му послание“ (Църковна история, кн. III, 24).
Още свети Поликарп Смирненски, апостолски мъж и ученик на Йоан, цитира това послание в своето „Послание до филипяни“ (гл. VII), като препраща към 1 Йоан 1:4–3. Също толкова древен е и Папий Йераполски, който според Евсевий (Църковна история, кн. III, 39) използва първото послание на Йоан така, както и първото на апостол Петър.
Свети Ириней Лионски, отново според Евсевий (Църковна История, кн. V, 8), в своя труд „Против ересите“ многократно цитира първото послание на Йоан. В книга III, гл. 15, §5 той привежда 1 Йоан 2:18–22, а в §8–1 привежда 1 Йоан 4:1–3 и 5:1.
Свидетелството на тези трима древни църковни мъже, които хронологично стоят най-близо до апостолския век, е от особена важност. То потвърждава още от самото начало вярата на Църквата в каноническия авторитет на това послание.
Още от II век е несъмнено, че свети Юстин Мъченик е познавал Първото послание на апостол Йоан — в своя Разговор с Трифон (гл. 123) той се позовава на 1 Йоан 3:1. Авторът на Послание до Диогнет (гл. II) също показва познаване на посланието, като се отнася до 1 Йоан 4:9–10.
Към края на II век или началото на III век се отнасят и някои важни и авторитетни свидетелства, които потвърждават общоприетия каноничен статут на Първото послание на Йоан. Сред тях са така нареченият Мураториев канон, сирийският превод на Новия Завет (Пешито) и древнолатинският превод.
Свидетелства за автентичността и каноничността на посланието намираме и у други църковни писатели: Климент Александрийски (Стромата, книга II; срв. 1 Йоан 5:16), Тертулиан (Против Праксей, гл. 15; срв. 1 Йоан 2:1), Ориген (цитиран от Евсевий, Църковна история, VI, 24), Дионисий Александрийски (у Евсевий, Църковна история, VII, 25) и други.
Всички тези свидетелства показват, че каноничността и автентичността на Първото послание на Йоан са били общопризнати и никога не са предизвиквали съмнение или спор в древната Църква.
Авторството на посланието
Освен това самото съдържание на посланието, неговият дух, тон и начин на изложение ясно свидетелстват, че то произхожда от същия велик апостол на любовта и възвишеното християнско съзерцание, който е написал и Четвъртото евангелие.
Както в Евангелието, така и в посланието авторът се определя като очевидец на Въплътеното Слово. Цялото съдържание е проникнато от живия му спомен за примера, който Христос е оставил на християните със Своя земен живот (1 Йоан 2:6; 3:3, 5, 7; 4:17), за Неговите слова и заповеди (1 Йоан 1:5; 3:23; 4:21), както и за събитията около кръщението и кръстната Му смърт (1 Йоан 5:6).
В посланието се усеща същият дух на любов и в същото време огнена ревност за Божията слава и за чистотата на богопочитанието, същата дълбочина и сила на чувството, същият стил и характер на изложение, какъвто намираме и в Евангелието. Това вътрешно родство и близост между съдържанието на посланието и Евангелието на свети Йоан е било добре забелязано и високо оценено още в древността като доказателство за тяхната обща принадлежност. Например свети Дионисий Александрийски през III век казва: „Евангелието (на Йоан) и посланието са в съгласие помежду си и започват по сходен начин: първото гласи: ‘В начало бе Словото’, а второто — ‘Което беше отначало’. В Евангелието четем: ‘И Словото стана плът и живя сред нас, и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца’ (Йоан 1:14), а в посланието – същото по смисъл, с малка езикова разлика: ‘Това, което чухме, което видяхме с очите си, което съзерцавахме и ръцете ни попипаха – за Словото на живота… и животът се яви…’ (1 Йоан 1:1–2).“
Йоан остава верен на себе си и не се отклонява от своята цел. Той разгръща всичко в еднакви словесни обороти и използва същия изразен език. Можем да посочим някои от най-характерните повторения. Внимателният читател и на двете книги ще среща отново и отново думи като: живот, светлина, преход от тъмнината, истина, благодат, радост, плът и кръв Господни, съд, опрощение на греховете, любовта на Бога към нас, заповедта за взаимна любов, изпълнение на всички Божии заповеди, както и осъждането на света, дявола, антихриста, обещанието за Светия Дух, осиновението от Бога, необходимостта от вяра, за Отца и Сина. Изобщо, ако човек чете с внимание характерните особености, пред него неизбежно се разкрива еднакъв образ на Евангелието и посланието. (св. Дионисий Александрийски, цитиран от Евсевий, Църковна история, VII, 25)
Оспорване на авторството
Някои западни библеисти от ново време считат, че в разобличаваните от Първото послание на Йоан лъжеучители трябва да видим гностиците от II век. Поради това те отричат неговата автентичност, както и принадлежността му към I век и към свети апостол Йоан, апостола на любовта. Но макар гностическите учения да придобиват завършен и развит вид едва през II век, техните семена и начални форми възникват още през апостолския век. Както посочва проф. Н. И. Сагарда: „Заблуждението, което авторът на посланието оборва, се различава от вече развитата гностическа и докетистка ерес на II век. Затова и начинът на полемика е различен. Писателят на посланието не води спор срещу конкретни учения и личности, както прави по-късната църковна полемика. Вместо това, той издига общи и принципни истини на християнството срещу зараждащото се антихристиянство.“
Време на написване
Що се отнася до времето на написване на посланието, няма положителни исторически свидетелства, нито пък самото послание съдържа преки указания за времето на своето възникване. Все пак, в съдържанието му има косвени данни, които позволяват да го отнесем към по-късен етап от живота на апостола, вероятно към последните години на апостолския век. В посланието апостол Йоан не се занимава с изграждането или началната организация на християнските общини, а по-скоро се обръща към вярващите с напомняне и утвърждение в онази вечна християнска истина, която те отдавна са чули, познали и носят в себе си като благодатно „помазание“ (1 Йоан 2:20, 27).
Очевидно е, че към момента на написването на посланието християнските общини в Мала Азия – най-вероятната първоначална аудитория, вече са били утвърдени и с оформена църковна структура. Сред тях е имало не само представители на първото поколение вярващи, които постепенно са изчезвали, но и такива, които са се родили и израснали в християнска среда (1 Йоан 2:13–14).
За късната датировка на посланието говори и отразеният в него вътрешен растеж на Църквата – развитие, което явно излиза отвъд рамките на дейността на апостол Павел. Типичните за ранния период спорове с юдействащите, които изпълват книгата Деяния на апостолите и посланията на апостол Павел, напълно липсват в Първото послание на Йоан. Няма никакъв намек за борба между Закона и Евангелието, за дискусии около обрязването и други подобни въпроси. Юдейството и езичеството не се разглеждат като отделни, противопоставени на християнството сили. По-скоро те вече са се слели в едно общо начало – „света“ (κόσμος), който мрази Бога, както го нарича Йоан.
Повод за написването
В самата християнска общност обаче вече се появяват нови врагове — лъжеучители, които изопачават основния догмат на християнството: Боговъплъщението. Те ясно показват, че са напълно чужди на учението и живота на истинската Христова Църква, въпреки че са излезли от нейните недра (1 Йоан 2:19). Тази дълбока промяна в характера на вероучителните спорове и вътрешното състояние на Църквата предполага, че между времето на апостол Павел и написването на посланието са изминали поне няколко десетилетия.
Поради тясната връзка между Първото послание и Четвъртото евангелие, която вече беше отбелязана, обикновено се приема, че посланието е написано или като препоръчително писмо към Евангелието – нещо като предговор (prolegomena), или като втора, по-практична и дори полемична част на самото Евангелие.
И в двата случая е очевидно, че посланието е близко по време до Евангелието. Църковното предание също е единодушно: и двете писания на свети апостол Йоан са били създадени след неговото завръщане от заточението на остров Патмос, по време на управлението на император Домициан. Затова краят на I век, приблизително между 97 и 99 г., може с основание да се приеме като времето, в което е било написано Първото послание на апостол Йоан.
Понеже апостол Йоан прекарва последните години от живота си в Мала Азия, и по-специално в град Ефес, именно този град най-вероятно е мястото на написването на посланието.
Непосредственият повод за неговото написване е загрижеността на апостола да предпази християните от лъжеучители, тоест от хора, които, според свидетелствата в самото послание, са изкривявали истината за Божеството и въплъщението на Господ Иисус Христос, за блаженството на единението с Бога и с Христос (виж 1 Йоан 2:19–22; 1 Йоан 4:1–3; 1 Йоан 1:6–7; 1 Йоан 2:2–3, 12–17 и др.).
Затова общият характер на посланието е увещателен и изобличителен, макар в него да липсва пряка полемика. Както в Евангелието, така и тук апостолът надхвърля конкретните обстоятелства, породили написването. В центъра на вниманието му стоят вечните потребности на членовете на Христовата Църква. Целта му е да ги утвърди във вярата в Иисуса Христа като истински Син Божи, истински Бог и истински човек, и по този начин да им разкрие пътя към вечния живот (1 Йоан 5:13, 20; срв. Йоан 20:31).