Въпрос 11. Защо, след като Адам съгреши и прие като наказание смъртта, синът му, който дори не бе съгрешил, умира преди него? (Бит. 3:19; 4:8)
Най-дълбокото и възвишено обяснение по този въпрос би могло да се потопи в бездната на божествените съдби (Пс. 35:7), оставяйки човешките разсъждения настрана. Но все пак, от това, което ни е достъпно, Адам наистина получи своето наказание, но синът му умира преди него, за да може виновният, виждайки със собствените си очи колко тежка и болезнена е смъртта, по-ясно да осъзнае тежестта на греха. И така, обзет от страх и тревога, чрез покаяние и скръб за дръзновението си, да омекоти наказанието.
Наистина, всяка заплаха и наказание, което се предвижда, става по-страшно, когато виновните станат свидетели на страданието. И Адам не би се осъзнал, ако не бе видял мъртво своето дете и не бе видял с това колко ужасни неща съпътстват смъртта – онази тежка борба, в която няма помощ, тревогата на душата и раздялата ѝ с тялото, както и всичко, което следва – разложението и гниенето, зловонието, пръстта, гнойта, червеите.
Така Адам вижда у друг човек колко ужасно и непоносимо е неговото собствено наказание и, виждайки това, дълбоко осъзнава тежестта на своя грях. Затова се води към покаяние и, макар че губи детето си, печели спасението на душата си. А ако някой сметне, че за Адам е било по-непоносимо да загуби детето си, отколкото сам да умре, ще намери много бащи, които потвърждават тази мисъл – такива, които многократно с радост биха заменили собствения си живот за спасението на децата си.
Така, според казаното, преди още да умре самият Адам, наказанието, определено за него, го достига чрез смъртта на сина му – смърт, която нанася по-тежък удар и го поразява с непоносима скръб.
Но, моля те, обърни внимание и на нещо трето. Светът тогава е имал само трима мъже за свои обитатели, и с тях е живяла една жена. От тях мъжът и жената били родители, а другите двама – техни деца. Адам не бил наказан по споменатата причина. Ева също, от една страна, не била наказана по същата причина, а от друга – понеже била единствената жена, нейната смърт, тъй като би направила раждането невъзможно, би довела човешкия род до гибел.
Също така не било логично и Каин да бъде умъртвен заради заговора си. Защото Каин бил по-лош, а Авел по-добър. Как тогава би било възможно този, който бил чист от измама, завист и всякаква злоба, да посегне с убийствени ръце на брат си? Остава само той – този, който още преди да извърши това нечестиво дело, наскърбявал Бога с жертвите си и бил обзет от завист към невинния си брат, и с лоши мисли и коварен ум замислял убийството (Бит. 4:3-5).
И тук, моля те, обърни внимание на мъдростта и неизследимостта на Божия Промисъл (Римл. 11:33). С онова, с което злият си мислел, че ще надделее, вдигайки ръка срещу по-добрия, го застига началото на собствената му гибел. Божието слово и непостижимото Божие домостроителство позволяват Авел да стане жертва на несправедливи и убийствени ръце, и смъртта на детето да предхожда смъртта на бащата. Но силата на ада и първата ѝ проява се оказват слаби.
Ако той беше приел първо Адам, щеше да има непоклатима основа – да започне с този, който бе осъден с божествено решение. Но понеже несправедливо побеждава невинния, още от това начало силата му се оказва разклатена. Така несправедливата смърт на праведника става предвестие за пълното унищожение на ада.
Източник: Амфилохии, Въпроси и отговори