Следващият въпрос е: Как виждаха боговидците Бога в Стария Завет? Може би ще ми кажете, че това са схоластични въпроси. Не, не са схоластични. Философите-схоласти се опитвали да дадат тълкувание на тези въпроси, но го правели чрез философията и логиката. А ние не тълкуваме събитията посредством своята логика. Разбира се, използваме разума, за да ги опишем и външно да ги осмислим, но опитът не се случва чрез логиката. Следователно, тук става дума за различен херменевтичен подход към тези теми.
И така, как в епохата на Стария Завет тези хора виждаха Бога в слава, в светлина?
Тук разполагаме с богато светоотеческо предание и учение. То особено ярко се разгръща през XIV век. Първо го срещаме ясно у кападокийските отци, после в тълкувателната традиция на св. Симеон Нови Богослов, който виждал Бога в светлина, а след това учението на църковните отци по този въпрос се формулира с голяма яснота от св. Григорий Палама.
Св. Григорий Палама казва, че светиите виждат славата на Бога чрез своето обожение. Тоест, учениците на планината Тавор „се преобразиха и така видяха преображението“, както пише и св. Йоан Дамаскин – “преобразиха се и видяха славата на Бога”. Тоест, има преображение на учениците и участие в Светлината.
За да стане разбираемо какво означава участие в Светлината, ще дам един пример от сетивния свят. Излизаме навън сутрин, когато слънцето е изгряло, и можем да видим всички предмети около нас. Също така можем да виждаме предметите и в дома си, когато има не само слънчева светлина, но и електрическо осветление. Науката е установила, че за да може човек да вижда света, са необходими две условия: Първо, да има фотони – да има светлина в помещението, и второ, да има здраво око, защото фотоните трябва да навлязат в окото, да възбудят ретината (светлочувствителната обвивка на окото), и ако окото е здраво, тогава човек може да види света. Ако в едно помещение няма фотони, ако е напълно тъмно, ако няма дори един лъч светлина, човек не може да вижда, дори и да има напълно здраво око. Но и ако окото е повредено, тогава, макар светлината да присъства,
човек отново не може да вижда, защото заболялото око не възприема светлината.
Това е пример, за да покажа, че както съществуват фотоните, които са сътворени, така съществува и нетварната енергия и благодат на Бога, и когато сърцето на човека е чисто, тази Божия енергия влиза в сърцето, което е като огледало, и чрез сърцето човек вижда Бога. Именно това се има предвид в химна на Църквата: „В Твоята светлина ще видим светлина“, т.е. ние виждаме светлината, живеейки в светлината; в светлината виждаме светлината. За същото се говори и в прекрасната молитва, която се чете всеки ден в службата на първия час: “Христе, истинска Светлина, която просвещава и освещава всеки човек, идващ в света, нека блесне върху нас светлината на лицето Ти, за да видим в нея непристъпната светлина”.
Следователно, съзерцанието на тази несътворена Светлина на Бога, на несътворената слава на Бога, се е случвало още в Стария Завет чрез участието в Светлината, тоест чрез обожението (θέωση).
Тази разлика е записана и в диалога между св. Григорий Палама и Варлаам. Варлаам, който бил схоластически богослов и привърженик на една схоластическа традиция, формирала се въз основа на някои базисни принципи в богословието на блажени Августин,
и поради това бил повлиян от неоплатонизма, смятал, че всичко извън човека е просто символ, нещо сътворено, и че най-благородният елемент на човешкото битие е неговият разум. Според него, душата съществувала в неродения свят на идеите и паднала от него, поради което била наказана и затворена в тялото. Но тя помни света, в който преди това се е намирала. Най-благородното в душата е разумът, и чрез разума тя си спомня неродения свят на идеите и желае да се върне в него. И следователно, Бог може да бъде видян чрез разума, а не чрез външни форми. Всичко, което е външно, както и това, което пророците са виждали външно като форми, според него било сътворено, дори демонично. Затова казвал, че всичко, което пророците са виждали, е „по-долно от нашето мислене“ и считал, че философите стоят по-високо от пророците и апостолите.
Това обаче се счита и наистина е ерес, която Църквата е опровергала, и това е записано в Синодика на Православието, който четем в първата неделя на Великия пост. В своето учение св. Григорий Палама казва, че това, което пророците са виждали (светлината на Тавор), не е било с тварен характер, а е било нетварната Божия светлина, и това те правили не чрез разума си, а чрез чистото си сърце, според думите на Христос: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8).
Следователно, пророците са виждали славата на Бога, несътворената Светлина на Бога, чрез своето обожение, чрез причастността си (μέθεξις), тоест участвали са в Светлината –
това означава „μέθεξη“ – участие в Светлината с цялото си същество, с пречистеното си битие. И разбира се, опитът и богословието на пророците са били по-висши от тези на мислителите, на философите от Древна Гърция и на всички след тях, чиято мисъл е продукт на логиката и въображението.
Разликата между боговидението на пророците и на апостолите
Накрая ще разгледаме разликата между боговидението на пророците от Стария Завет и на апостолите от Новия Завет.
В Стария Завет има боговидение, и то се осъществява чрез обожението им. Затова и св. Григорий Палама, когато тълкува тези въпроси, използва примери както от пророк Моисей, пророк Илия, така и от първомъченик Стефан и апостол Павел — тоест боговидението е едно и също при пророците и апостолите, и става чрез опита, чрез причастието (μέθεξις).
Разликата е, че боговидението в Стария Завет е било на безплътния Логос, докато в Новия Завет е на въплътения Логос. Това означава, че апостолите са участвали в славата на Бога, която произхожда от Тялото на Христос, което е източник на нетварната слава на Бога. И още – че апостолите и светиите на Църквата са членове на Тялото Христово.
След това, въпреки че боговидците в Стария Завет виждали Бога в славата Му, все пак смъртта съществувала, и затова те слизали в ада – но в ада не били като останалите, които били грешници. Във всеки случай, смъртта още не била победена, и затова те влизали в царството на смъртта, макар и по различен начин от всички останали.
Следователно, в Стария Завет има боговидение. Пророците виждали безплътния Логос, славата на Бога. Виждането на Бога е съединение на човека с Бога. Това се осъществява чрез причастността на човека в несътворената енергия на Бога.
Откъс от книгата “Ο Κύριος της Δόξης “, 2024