Въпрос 2. Ако Бог си е починал от всички Свои дела на седмия ден (Бит. 2:2), как тогава Спасителят, Словото на Отца, казва: „Моят Отец работи досега, и Аз работя“ (Йоан 5:17)?
У Твореца виждаме четири вида дела.
Първото дело е първоначалното сътворение и създаването на всички същества, и в този смисъл е казано: „И на седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“ (Бит. 2:2). Тоест, след като Творецът завършил и осъществил естеството на всички същества за седем дни, оттам нататък вече не създавал нищо ново.
Второто дело е поддържането и съхраняването на онова, което веднъж е било сътворено – от онзи момент насетне. Това дело по никакъв начин не допуска нито един вид да изчезне напълно и да се върне в небитие. Тази дейност и съхранение се наричат провидение и попечение от страна на Бога. И истинното Слово знае, че в тази Си дейност и работа Той никога няма да си почине, докато съществува този земен, съставен свят.
Но освен това виждаме и трето дело на Бога, според което всяка природа, действайки според собственото си предназначение, не проявява нищо различно или чуждо на самата себе си, а всяка от тях, оформяйки и придавайки облик на своето потомство така, че да бъде сродно и подобно на нея самата, представя неразрушена приемственост.
И това дело може да се отнесе към логоса на провидението и попечението. От трите споменати дела: едното има за цел сътворението на света, другото – неговото съхраняване, а третото – осигуряването на подобието.
Към същото това слово (логос) може да се причисли и непроменливото и неразрушимо предаване на реда на всичко, което е получило битие. И слънцето, и луната не променят своите изгреви и залези, своите сближавания и отдалечавания, както и другите действия, които творящото Слово им е отредило. Те не нарушават предначертания им от самото начало ред и стройност на въртенето си. Също така и останалото множество звезди не могат да бъдат уличени в това, че променят или разрушават реда на своето движение, на своята поява и изчезване.
Нощите, отстъпвайки място на дните, а дните, от своя страна, отстъпвайки място на нощите, съхраняват непокътнато и неизопачено съотношението си в рамките на общия ред. Същото важи и за сезоните, които следват един след друг в непрекъсната последователност – не са претърпели никаква нова промяна, а поддържат неизменна и устойчива онази първоначална и удивителна смяна.
И този ред и съразмерност, който царува сред сътвореното, е ясно, че се поддържа и утвърждава от Словото на Божието провидение. И това също е дело на Бога, Който е създал всичко с мъдрост (Пс. 103:24).
Освен тези има и още едно дело – човеколюбието на Господа, което забелязваме най-вече спрямо човешкия род, и което е двойно. Първото засяга тялото, и чрез него се отблъскват различни болести и страдания от творението. Това е дело, което общият Спасител на нашия род извършваше, когато дойде на земята и освобождаваше хората от всякакви страдания и болести.
Втората [част от това дело] засяга душата. На душата, която е затънала в множество грехове и е цялата покрита с рани от безбройните удари на лукавия, самият наш Създател и Творец, след като я очисти и озари със Своето явяване — превъзхождащо всеки ум и слово, я възвърна към първоначалното ѝ достойнство, и като я направи отново по Свой образ (Бит. 1:26–27), ѝ дари сила и радост.
Това дело на Бога спрямо създанието на собствените Му ръце е което дава зрение на слепите, укрепва членовете на парализирания, възкресява четиридневен мъртвец от гроба и извършва безчет свръхестествени дела, които Владиката (Христос) извършваше в съгласие със закона и духа на човеколюбието.
Но неблагодарната юдейска тълпа укорява благодеянието и използва като предлог и за прикритие на своята завист и озлобление почитането на съботата (Йоан 5:9–16).
И чува Господа да казва – от една страна като Владика, а от друга като Учител и Спасител: „Моят Отец работи и досега, и Аз също работя“ (Йоан 5:17). Но на неблагодарните юдеи, които клеветяха и осъждаха изцелението, понеже било извършено в съботен ден, Господ отговаря по този начин – като ги оборва и посрамва – и ни учи ясно, че такива дела, като изцеленията и благодеянията, нито Отец е престанал да върши, нито Той сам е спрял да извършва.
От този така категоричен отговор на Господа, както и от всичко, което обяснихме малко по-рано относно „работата“, лесно можеш да разбереш кои дела са престанали да извършват Отец и Син, и кои не престава да извършва и до днес.
Старото творческо дело – сътворяването на тварите – е било прекратено, но поддържането на творението, неговото непокътнато съхранение, както и предпазването чрез Божието провидение на природите на сътворените неща – така че да останат непокътнати и непроменими, а така също съхраняването на реда и последователността, която им е била вложена, – всичко това не показва никъде, че е прекъснато – нито от Отца, нито от Сина, но също така и от Светия Дух, защото една и съща е волята, силата и действието на свръхсъщностната, всемогъща и сътворяваща всичко същност.
И е ясно, че тогава, когато Спасителят извършваше Своите божествени знамения, работеше Синът, но заедно с Него действаха и Отец, и Светият Дух.
Източник: Φωτίου Πατριάρχου Κωνσταντινουπόλεως.
Άπαντα τα έργα. Τα Αμφιλόχια Α΄. Ερωταποκρίσεις Α΄ – ΞΓ΄. εκδ. Το Βυζάντιον. Θεσσαλονίκη, 1997.