Връщане на мощите на св. Йоан от Търново в неговата Рилска обител
След падането на българските земи под османска власт много храмове и манастири били разорени. Пострадала и светата Рилска обител на преподобни Йоан Рилски, основана и украсена в чест на светеца. Тя останала запустяла дълги години, а чудотворните мощи на преподобния се намирали в Търново, където някога били пренесени от Средец.
По-късно трима благочестиви братя, Иоасаф, Давид и Теофан, синове на Крупнишкия епископ Яков, оставили света, приели монашество и се заселили в Рилската пустиня. Като намерили манастира разрушен, те с много труд, средства и Божия помощ го възстановили. Постепенно около тях се събрало братство, а вярващи от близо и далеч започнали да идват в обителта, привлечени от паметта на светеца.
След време братята узнали, че честните мощи на преподобни Иван все още се намират в Търново. За да се уверят, изпратили човек, който видял светинята и потвърдил истината. Тогава монасите се обърнали към благочестивата царица Мария, дъщеря на сръбския деспот Георги и вдовица на султан Мурад II, като я помолили да съдейства за връщането на мощите в Рилската обител. Тя приела молбата с радост и издействала от султан Мехмед II заповед до търновския съдия мощите да бъдат предадени на рилските монаси.
В Търново обаче гражданите не желаели да се разделят със светинята и възникнал спор, който продължил три дни. Накрая, след като било представено султанското писмо, съдията предал честния ковчег на монасите. Те го обвили в чисти плащаници, помазали го с благоухания и потеглили към Рила.
По пътя станали чудесни знамения. При река Росица водите били придошли и преминаването изглеждало невъзможно. Тогава от ковчега на преподобния се разнесло благоухание и монасите, укрепени от молитвите на светеца, преминали реката невредими. В Никопол мощите били посрещнати с голяма почит от благочестивия велможа Богдан и от целия град. От ковчега отново се разнесло силно благоухание, което продължило през целия път.
Когато светите мощи достигнали Средец, били внесени в храма „Св. великомъченик Георги“, където се намирали и мощите на св. крал Милутин. Жителите на града се стекли със свещи и кадила, а една благочестива жена поръчала нов ковчег за преподобния. След няколкодневен престой софиянци изпратили светинята с много сълзи, молитви и почести, скърбейки, че светецът отново ги напуска.
Когато мощите наближили Рилската обител, игуменът Давид и братята излезли да ги посрещнат със свещи, кадила и песнопения. На 30 юни 1469 г. честният ковчег бил внесен в манастирската църква и поставен на приготвеното място. Оттогава мощите на преподобни Йоан Рилски пребивават в неговата света обител като непресъхващ извор на изцеления за всички, които пристъпват с вяра.
В памет на това велико събитие било установено всяка година на 1 юли в Рилския манастир да се извършва всенощно бдение за възвръщането на честните мощи на преподобния, а всяка седмица в четвъртък да се пее молебен канон в негова чест.