Св. вмчца Злата Мъгленска
Св. великомъченица Злата Мъгленска е една от най-почитаните български новомъченици от времето на османското владичество. Млада девойка от Мъгленско, тя предпочела мъченическата смърт пред отричането от Христос и приемането на исляма. За нейния подвиг знаем от почти съвременен извор – житието, съставено от преп. Никодим Светогорец по свидетелството на йеромонах Тимотей, проигумен на светогорския манастир „Ставроникита“, който познавал светицата и бил свидетел на нейните страдания.
Св. Злата живяла през втората половина на XVIII в. в село Слатина, в пределите на тогавашната Мъгленска епархия. Днес селото се нарича Хриси (Χρυσή) и се намира в област Алмопия, близо до гр. Аридея, Северна Гърция. Гръцкото име Хриси означава същото като българското Злата. Преп. Никодим Светогорец я представя като българска девойка от бедно семейство, в което имало четири дъщери. Злата се отличавала не само с необикновена телесна красота, но и с чистота, смирение и твърда вяра. Именно красотата ѝ привлякла вниманието на местен мюсюлманин. Един ден, когато младата християнка излязла заедно с други жени извън селото да събира дърва, той я отвлякъл и я завел в дома си.
Първоначално се опитал с обещания и ласкателства да я убеди да приеме исляма и да стане негова жена. Злата категорично отказала. За нея въпросът не бил просто дали ще сключи нежелан брак, а дали ще се отрече от Христос. Според житието тя заявила, че признава единствено Христос за свой Жених и няма да се отрече от Него дори ако бъде подложена на смърт.
Когато убеждаването не дало резултат, похитителят предал Злата на мюсюлмански жени, които продължително време се опитвали да я склонят към отстъпление. След това натискът бил прехвърлен върху собственото ѝ семейство. Родителите и сестрите ѝ били заплашени и принудени да я убеждават поне привидно да приеме исляма, за да спаси живота си и да избави семейството от преследване. Злата трябвало да устои не само пред насилието на чуждите, но и пред сълзите и молбите на най-близките си хора. Тя отговорила, че щом я съветват да се отрече от Христос, вече не може да ги постави над вярата си: неин Отец е Господ Иисус Христос, нейна Майка – Пресвета Богородица, а нейни братя и сестри – светиите на Църквата.
След като и това не сломило волята ѝ, започнали продължителни мъчения. Според житието те продължили около три месеца. Злата била жестоко бита и подлагана на различни изтезания, но не се отказала от вярата си. В един момент тя научила, че наблизо се намира нейният духовен отец йеромонах Тимотей, бивш игумен на светогорския манастир „Ставроникита“. Чрез християнин му изпратила молба да се моли Бог да ѝ даде сили да довърши мъченическия си подвиг. Именно Тимотей впоследствие разказал за страданията на Злата, а неговият разказ бил записан от преп. Никодим Светогорец. Житийните сцени в манастира „Св. Архангел Михаил“ в Алмопия по-късно изобразяват и самия йеромонах Тимотей, благославящ мъченицата.
Накрая, виждайки, че не могат да я принудят към отстъпление, мъчителите я окачили на дива круша и я убили. Християните тайно прибрали останките ѝ и ги погребали с почит. Преп. Никодим не посочва мястото на гроба и до наши дни мощите на светицата не са открити. Местно предание в Мъгленско твърди, че по-късно нейни близки пренесли светите ѝ останки на север, в земите на днешна България. За това обаче няма нито документално свидетелство, нито запазено българско местно предание.
Днес Българската православна църква официално чества паметта ѝ на 18 октомври, заедно със св. апостол и евангелист Лука. Така е записано и в действащия синодален календар. Старата гръцка синаксарна традиция обаче поставя мъченичеството ѝ на 13 октомври 1795 г. На 13 октомври тя се чества и днес в родното ѝ село Хриси и въобще в Гръцката църква. Именно тази дата е приета и в редица други православни календари. Тази дата присъства в „Μέγας Συναξαριστής“ на Константинос Дукакис от 1895 г. и у бъдещия Атински архиепископ Хрисостом Пападопулос в труда му „Новомъчениците“ от 1922 г.
Разминаването в датата на паметта на св. Злата Мъгленска изглежда произхожда от руската агиографска традиция през XIX в. В Синаксара на св. Никодим Светогорец от 1819 г. светицата е поместена на 13 октомври. Първият славянски превод на нейното житие, направен от свещ. Петър Соловьов през 1862 г., не посочва конкретен ден, а само че мъченицата е починала през октомври 1795 г. Три години по-късно архиеп. Филарет Черниговски възпроизвежда същия текст, но го поставя в своя месецослов на 18 октомври, без да посочи основание за тази промяна. Така Филарет се явява най-ранният засега установен източник за датата 18 октомври, възприета впоследствие и в българската църковна традиция.
Почитта към новомъченицата се разпространила изключително бързо още след смъртта ѝ. Забележителен факт е, че само дванадесет години след мъченичеството, през 1807 г., нейният образ вече бил изписан в храма „Успение Богородично“ във Велвендо, на около 40 км от Козани. Този стенопис се смята за най-старото известно изображение на св. Злата и е запазен и до днес. В родното ѝ село Слатина, днешно Хриси, се намира и най-старата известна преносима икона на светицата, датирана от XIX в. Особено интересен е фактът, че върху нея първоначално името било изписано на български – „света Злата“, макар този надпис по-късно да е заличен. Днес в Хриси има енорийски храм, посветен на св. новомъченица Хриси – Злата, където всяка година на 13 октомври се извършват тържествени богослужения и литийно шествие с нейната икона. Мястото се почита в местната църковна традиция едновременно като нейно родно място и място на мъченичеството. Друг ценно свидетелство се пази в село Бериславци, днешна Периклея. В храма „Св. Параскева“, построен през 1850 г., е съхранен стенопис на светицата от 1862 г., върху който надписът е бил двуезичен – на български и на гръцки.
Най-впечатляващият художествен паметник на почитта към нея обаче се намира в манастира „Св. Архангел Михаил“ в Алмопия, на около 30 км от село Хриси. Възстановеният през 1843 г. манастирски храм съдържа цял цикъл от стенописи, разказващи мъченичеството на св. Злата – отвличането ѝ, срещата с нейния духовен отец йеромонах Тимотей, страданията и мъченическата ѝ кончина. Те са особено ценни, защото са създадени само около половин век след събитията и пазят живата местна памет за светицата. На някои от изображенията името ѝ е предадено в българската форма „Злата“, макар с гръцки букви, а върху стенописите се разчита и годината 1795.