Жития на светци: Вмчца Евфимия Всехвална

Св. вмчца Евфимия Всехвална

Св. великомъченица Евфимия Всехвална е една от най-почитаните раннохристиянски мъченици. Тя пострадала за Христос в Халкидон, днешния Кадъкьой на азиатския бряг на Истанбул, по време на голямото гонение при император Диоклетиан, около 303–304 г. Историческото ядро на преданието за нея е много ранно: Евфимия е засвидетелствана като халкидонска мъченица още в ранните мартирологични и литургични традиции, а към средата на V век култът ѝ вече бил широко разпространен.

Според църковното житие Евфимия произхождала от знатно и благочестиво християнско семейство. Родителите ѝ се казват Псилофрон и Теодориана, докато в други житийни версии имената се предават като Филофрон и Теодосия. Родителите възпитали дъщеря си в християнската вяра и още от млада възраст тя се отличавала с твърдост на убежденията и благочестив живот.

По времето на гонението управителят Приск наредил жителите на Халкидон да се съберат за празненство и жертвоприношение в чест на езическия бог Арес. Евфимия, заедно с други християни, отказала да участва. Според разширената агиографска традиция групата наброявала четиридесет и девет души. Те били открити, заловени и подложени на натиск да принесат жертва на езическите богове.

Евфимия останала непреклонна. Нито обещанията, нито заплахите успели да я склонят да се отрече от Христос. Житието описва поредица от тежки мъчения – колело, огън и други изтезания, от които светицата била чудесно запазвана. Накрая Евфимия била хвърлена на дивите зверове в арената. Животните първоначално не я нападнали, но една мечка ѝ нанесла смъртоносна рана. Така младата християнка завършила своя мъченически подвиг. Православната църква чества паметта ѝ на 16 септември, откъдето идва и древното синаксарно стихословие: „На шестнадесетия ден мечка умъртви Евфимия“.

Почитта към мъченицата се разпространила изключително бързо. Над нейния гроб в Халкидон бил изграден голям храм, който станал един от известните поклоннически центрове на Късната античност. Именно в храма на св. Евфимия през 451 г. заседавал Четвъртият вселенски събор – Халкидонският събор, който формулирал православното учение за двете природи, божествена и човешка, в единия Христос. Самият факт, че такъв голям вселенски събор заседава в нейния храм, показва колко значим е бил култът към светицата още век и половина след нейното мъченичество.

С този събор е свързано и най-известното посмъртно чудо на св. Евфимия. Според византийската църковна традиция православните и техните противници написали изповеданията си на два свитъка и ги положили при мощите на мъченицата. След молитва гробът бил отворен и православното изповедание било намерено в дясната ѝ ръка, а другият свитък – при нозете ѝ. В памет на това предание Църквата чества на 11 юли чудото на св. Евфимия на Четвъртия вселенски събор. Исторически трябва да отбележим, че самият Халкидонски събор и заседанията му в нейния храм са отлично документирани, докато разказът за двата свитъка се появява в по-късната византийска синаксарна традиция и не се съдържа в запазените актове на събора.

Особено ранно е и преданието за чудотворната сила на нейните мощи. В късноантични и византийски текстове се разказва, че от тялото на светицата изтичала благоуханна течност, която вярващите приемали като благословение. Тези свидетелства допринесли за разпространението на почитта към Евфимия далеч отвъд родния ѝ Халкидон. Най-важното място, свързано със св. Евфимия, остава Халкидон, днешният Кадъкьой в Истанбул, нейният роден град и място на мъченичеството ѝ. Древната базилика, в която заседавал Четвъртият вселенски събор, не е запазена, но и днес катедралният храм на Халкидонската митрополия на Вселенската патриаршия е посветен на св. великомъченица Евфимия.

През VII век, когато Халкидон бил застрашен от персийските нашествия, мощите на светицата били пренесени в Константинопол и положени в храм, посветен на нея близо до Хиподрума. Останки от този късноантичен храм, известен като „Св. Евфимия при Хиподрума“, са запазени в историческия център на днешен Истанбул.

Днес главното място за поклонение пред мощите на св. Евфимия е Патриаршеският храм „Св. Георги“ във Фенер, Истанбул. Вселенската патриаршия официално посочва мощите на великомъченицата сред най-големите светини на патриаршеския храм. Те се намират в специална рака в дясната част на църквата и са достъпни за поклонение.

Гръцката църковна традиция съобщава също за частици от мощите ѝ в манастира Кику в Кипър и в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург.

Споделете тази статия в:

Facebook
Telegram
Email