Вмчца Анастасия Римлянка

Св. Анастасия Римлянка е раннохристиянска девица и мъченица, почитана в Православната църква на 29 октомври. Тя не бива да се смесва със св. великомъченица Анастасия Узорешителница, чиято памет е на 22 декември. В гръцката традиция Анастасия Римлянка е наричана ὁσιομάρτυς – преподобномъченица, тъй като съчетава монашески подвиг и мъченичество.

Според житието тя останала сираче още на тригодишна възраст и била поверена на женски манастир, ръководен от игумения София. Там израснала в молитва, послушание и въздържание и още млада се отличила със строг подвижнически живот. Когато при император Деций започнало гонение срещу християните, управителят Пров научил за нея и наредил да бъде доведена пред него. Владетелят първоначално се опитал да я убеди с обещания за богатство, брак и почести да се откаже от Христос. Анастасия обаче останала непреклонна. Последвали особено жестоки мъчения, които житийната традиция описва подробно. Въпреки страданията светицата продължавала открито да изповядва Христос. Когато поискала вода, християнин на име Кирил ѝ дал да пие и заради това също бил убит. Накрая Анастасия била обезглавена.

Тялото ѝ било изхвърлено извън града, но според житието дивите животни не го докоснали. Игумения София, водена по чудесен начин до мястото, го намерила и с помощта на двама християни го погребала. Така още ранната традиция свързва паметта на светицата не само с мъченическата ѝ твърдост, но и с монашеската чистота и всецяло посвещение на Христос.

Частици от мощите на св. Анастасия Римлянка се пазят в манастира „Григориат“ на Света гора и на др. места.