Свщмчк Валентин
Св. Валентин живял през III век и бил епископ на град Интерамна в италианската област Омбрия. Той получил от Бога дар да изцелява болни чрез молитва и призоваване на пресвятото име на Господ Иисус Христос. Чрез тези изцеления мнозина езичници се обръщали от идолското служение към истинния Бог.
По онова време трима младежи от Атина – Прокул, Ефив и Аполоний, дошли в Рим, за да се обучават при учителя Кратон. Синът на Кратон, Херимон, страдал от тежка и неизлечима болест: тялото му било свито, а лекарите не можели да му помогнат. Като чул, че епископ Валентин изцелява с Божията сила, Кратон го повикал при себе си.
Светителят не поискал никаква награда, а само вяра в Христа. Той поучил Кратон за истинния Бог, за Господ Иисус Христос, за светото Кръщение и за силата на вярата. След като Кратон обещал, че заедно с целия си дом ще приеме християнството, св. Валентин се затворил с болния юноша в отделна стая и цяла нощ се молил. В полунощ стаята се изпълнила с небесна светлина, а на сутринта Херимон бил напълно здрав.
Тогава Кратон, семейството му и учениците му повярвали в Христа и приели свето Кръщение. Изцеленият Херимон, както и тримата атински младежи — Прокул, Ефив и Аполоний — се привързали към св. Валентин, станали негови ученици и започнали да следват неговия свят живот.
По-късно, когато и Авундий, синът на градоначалника, приел християнската вяра и открито изповядал Христа, езическите началници се разгневили. Те хванали св. Валентин, били го жестоко и се опитали да го принудят да се поклони на идолите. Но светителят останал непоколебим. Затова бил хвърлен в тъмница, а после през нощта изведен и посечен с меч.
Учениците му Прокул, Ефив и Аполоний взели честното му тяло, отнесли го в Интерамна и го погребали с почит. Те останали при гроба му в пост, молитва и славословие, като продължавали да проповядват Христа. Поради това и те били заловени и затворени. Понеже народът ги обичал и жалел, градоначалникът се побоял да ги убие явно и заповядал да бъдат посечени през нощта. Така светите мъченици Прокул, Ефив и Аполоний завършили земния си подвиг и преминали към незалязващата светлина на Царството Небесно. Телата им били погребани до гроба на техния учител, св. свещеномъченик Валентин, за слава на Господ Иисус Христос.