Свщмчк Симеон Самоковски

Свети свещеномъченик Симеон Самоковски и Софийски е един от просиялите в мъченичество софийски светци и небесен покровител на град Самоков. Той живял през първата половина на XVIII век, когато българският народ се намирал под османска власт, а Църквата оставала негово духовно прибежище.

За ранните години от живота на светителя са запазени малко сведения. Светското му име било Симеон Попович, а мястото и годината на неговото раждане не са известни. На 28 август 1734 г. той бил избран и поставен за Самоковски митрополит. По това време в Самоков богослужението се извършвало предимно в малката средновековна Бельова църква, посветена на Рождество Богородично. Поради липсата на достатъчно голям катедрален храм митрополитското седалище фактически се намирало в Дупница, откъдето светителят управлявал поверената му епархия и полагал грижи за духовния живот на своето паство.

По време на Руско-австро-турската война от 1735–1739 г. сред християнското население на Балканите се породила надежда за освобождение от османското владичество. Подкрепян от висши духовници, сред които и Ипекският патриарх Арсений IV, в чийто диоцез тогава се намирала Самоковската епархия, митрополит Симеон застанал начело на подготвяното въстаническо движение в Софийско и Самоковско. В историята то останало известно като Въстанието на архиереите.

Център на съзаклятието станал манастирът „Свети Спас“, разположен в Лозенската планина над село Долни Лозен. Там духовници и народни първенци обсъждали възможността за организирана съпротива срещу османската власт и за подпомагане на настъпващите християнски войски.

Османските власти обаче узнали за подготовката. По заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ османските войски на австрийския фронт, започнали жестоки репресии. В края на юли и началото на август 1737 г. били избити стотици жители на София и околните селища _ свещеници, монаси и миряни. Според запазените сведения броят на жертвите достигнал около триста и петдесет души. Около 20 юли митрополитският дом в Дупница бил нападнат и разграбен. Свети Симеон бил заловен, окован във вериги и хвърлен в тъмница. В продължение на двадесет и три дни той бил подлаган на тежки изтезания, но не се отрекъл нито от вярата си, нито от своя народ.

Около 18 август мъченика довели в София. Брадата и косата му били изтръгнати, цялото му тяло било покрито с рани, а на нозете му тежали железни окови. Затворили го в османските казарми, намиращи се близо до църквата „Света София“. В продължение на още три дни го измъчвали и принуждавали да приеме исляма. Светителят обаче останал непоколебим. Той предпочел смъртта пред отстъплението от Христос и не пожелал да се отрече от православната вяра. Осъден като главен организатор и водач на заговора срещу султанската власт, митрополит Симеон бил изведен на смърт на 21 август 1737 г.

Бесилката била издигната зад древния храм „Света София“. Преданието разказва, че при изпълнението на присъдата станало чудо. Първоначално бесилката се счупила, а при втория опит въжето се скъсало. Мъчителите обаче не се вразумили и обесили светителя за трети път. Така той предал душата си в Божиите ръце и се увенчал с нетленния венец на мъченичеството. Тялото му останало три дни на бесилката. Когато въжето отново се скъсало и тялото паднало на земята, сред християните още повече се засилила почитта към мъченика. Уплашен от народното преклонение пред него, Али паша забранил свети Симеон да бъде погребан в София. Затова неговото тяло било пренесено тайно в Самоков и положено в Бельовата църква.

През 1994 г., при археологически разкопки, ръководени от Веселин Хаджиангелов, в притвора на храма, вляво зад входната врата, бил открит архиерейски гроб. В него се намирали човешки останки, Евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Откритието било свързано с погребението на свети Симеон Самоковски и възродило почитта към неговия мъченически подвиг.

Запазена е и собственоръчна бележка на светителя в ръкопис от Рилския манастир. В нея той свидетелства за свое посещение в светата обител. Бележката е написана на добър български език, с красив почерк и собственоръчен подпис, и представлява ценно свидетелство за неговата личност, образование и духовна връзка с Рилската света обител.

Почитта към свещеномъченик Симеон се запазила сред жителите на Самоков и Софийско. Неговият образ бил изписан за пръв път през 70-те години на XIX век от известния самоковски зограф Никола Образописов. Така, още преди официалното възстановяване на църковната му прослава, народът го почитал като мъченик и застъпник пред Бога.

Днес свети Симеон Самоковски и Софийски се чества като един от деветимата софийски светци и като небесен покровител на Самоков.