Свщмчк Киприан Картагенски

Св. свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, бил един от най-значимите църковни отци и писатели на ранната Западна църква. Родил се около 210 г. в Картаген, в Северна Африка, в знатно и заможно езическо семейство. Получил блестящо образование, особено в областта на риториката и философията, и станал известен като даровит оратор.

След дълго вътрешно търсене той се обърнал към християнската вяра под влияние на презвитер Цецилий, когото почитал толкова много, че приел и неговото име. Бил кръстен около 246 г. и скоро след това, по настояване на християните в Картаген, влязъл в клира. Поради своята образованост, ревност и духовна сила бързо бил ръкоположен за презвитер, а около 248–249 г. бил избран за епископ на Картаген.

Като архипастир св. Киприан се отличавал с твърдост, мъдрост и отеческа грижа за повереното му паство. Той живял във време на тежки гонения срещу Църквата. При император Деций много християни били принуждавани да принасят жертви на езическите богове. Някои устоявали и ставали изповедници, други отпадали от страх. След края на гонението св. Киприан трябвало да реши трудния въпрос как отпадналите да бъдат приети обратно в Църквата.

Той не приемал нито безмилостната строгост, която напълно отхвърляла падналите, нито лекомисленото им връщане без покаяние. Настоявал те да бъдат приемани с любов, но след искрено и дейно покаяние. Така светецът показал истински пастирски разум: Църквата е място на милост и изцеление, но не и на безразличие към греха.

Св. Киприан се сблъскал и с въпроса за кръщението на еретици и разколници, които желаели да се върнат в Църквата. Следвайки преданието на Северноафриканската църква, той поддържал, че онези, които не са получили истинско църковно кръщение, трябва да бъдат кръстени при приемането си в православната общност. По този въпрос влязъл в спор с Римския епископ Стефан, но останал верен на убеждението си, че единството на Църквата се пази чрез истината, съборността и общението на епископите.

По време на чумата и глада в Картаген св. Киприан проявил голяма любов към страдащите. Той събрал християните, организирал помощ за болните и бедните, без да прави разлика между християни и езичници. Сам утешавал, подкрепял и насърчавал народа, показвайки, че християнската вяра се доказва не само с думи, но и с дела на милосърдие.

Св. Киприан оставил множество съчинения и писма, написани на латински език. В тях той особено подчертава единството на Църквата, значението на Евхаристията и съборното единство на епископите. Неговите слова и трудове го утвърдили като най-големия латински християнски писател преди св. Йероним и блажени Августин. При император Валериан гоненията отново се усилили. Св. Киприан бил арестуван и изпратен на заточение, а по-късно отново изправен пред съда. От него поискали да се отрече от Христа и да предаде християните, които се укривали. Светецът отказал с твърдост и изповядал вярата си пред властите. Бил осъден на смърт чрез посичане.

На 14 септември 258 г. св. Киприан приел мъченически венец. Преди смъртта си се помолил, запазил пълно спокойствие и дори наредил да дадат на палача му двадесет и пет златни монети. Така той завършил живота си като истински пастир, който не само учел за единството и верността към Църквата, но ги засвидетелствал с кръвта си.

Още през Средновековието житието му се смесва с житието на св. Киприян, епископ Антиохийски и Юстина, чиято памет се чества на 2 октомври. В средновековните български месецослови паметта му е отбелязана на 12 или 13 септември. В Руската църква св. Димитрий Ростовски поставя паметта му на 31 август, като причините за това са неясни. Оттам тази дата преминава и в българския църковен календар, както и в сръбския календар. Румънската църква почита св. Киприян на 13 септември.