Свщмчк Киприан и мчца Юстина

Св. свещеномъченик Киприан и св. мъченица Юстина са сред най-почитаните раннохристиянски мъченици в православната традиция, макар историческите сведения за тях да са преплетени с ранна житийна легенда. Най-старото ядро на разказа за Киприан и Юстина се оформя още през IV век в т.нар. Изповед на Киприан, а към края на IV – началото на V в. вече съществуват гръцките разкази за тяхното обръщане и мъченичество. Преданието е било известно още на св. Григорий Богослов, който през 379–380 г. разказва сходна история, макар да я смесва с личността на св. Киприан Картагенски.

Според църковното предание Юстина била християнска девица, живееща в Антиохия или Дамаск според различните версии. Младият Аглаид пожелал да я прелъсти и потърсил помощта на известния езически магьосник Киприан. Всички негови заклинания обаче се оказали безсилни пред молитвата на Юстина и знамението на Кръста. Това станало причина Киприан да осъзнае безсилието на демонските сили, да се отрече от магията, да изгори книгите си и да приеме християнската вяра. По-късната традиция разказва, че той бил ръкоположен за свещеник, а след това и за епископ, докато Юстина се посветила изцяло на Бога.

По време на гоненията при император Диоклетиан, около 304 г., двамата били заловени и подложени на изтезания. Житийните извори поставят последното им изпитание в Никомидия – днешния Измит в Турция, където били обезглавени. Преданието добавя, че заедно с тях пострадал и християнинът Теоктист. Разказът за пренасянето на телата им в Рим също е древна част от мъченическата традиция.

Особено силно почитание към светците съществува в Менику (Μένικο) край Никозия, Кипър, където се намира храм, посветен на св. Киприан и св. Юстина. Това е едно от най-известните православни поклоннически места, свързани с тях. Местната традиция за мощите е засвидетелствана още от кипърския хронист Леонтий Махерас през XV век, според когото реликвите били пренесени от Антиохия в Кипър през XIII в., а крал Петър I Лузинян построил по-голям храм след свое изцеление. Днес в Менику се почита част от честната глава на св. Киприан; частица от негови мощи се посочва и в Иверския манастир на Света гора.