Свщмчк Евтихий

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов казва: „Всеки дух, който изповядва, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога“ (1 Йоан. 4:2). Истинската вяра във въплъщението на Божия Син се проявява не само чрез думи, но и чрез целия живот на човека. Такъв верен свидетел на Христос бил свети Евтихий.

Според църковното предание той бил ученик на свети Йоан Богослов, а някои житийни редакции го свързват и с апостол Павел. Макар да не принадлежал към числото на седемдесетте апостоли, свети Евтихий бил почитан като апостолски мъж заради своето благовестническо служение. Преданието разказва, че свети Йоан му поверил грижата за християнското паство и го предупредил, че ще претърпи много изпитания заради Господа. Свети Евтихий проповядвал с дръзновение Евангелието и обръщал езичници към истинската вяра. Той изобличавал идолопоклонството и според синаксарното повествование разрушил много езически светилища. Заради своята проповед бил заловен, жестоко бит и окован, а след това прекарал дълги години в тъмница. Преданието разказва, че Бог не го оставил и му изпращал храна по чудесен начин.

По-късно гонителите го хвърлили в огън, но той останал невредим. След това го предали на гладни зверове. Един от тях обаче проговорил с човешки глас, прославяйки Бога, и това изпълнило присъстващите с изумление. Като видели, че мъченията не могат да погубят Христовия раб, властите го освободили.

Свети Евтихий се завърнал в родната си Севастия, където продължил да служи на Господа и мирно предал духа си. Така, макар да не починал непосредствено по време на изтезанията, той получил венеца на мъченика заради многобройните страдания, които понесъл в името на Христос. Това е изразено и в запазеното синаксарно двустишие: Макар Евтихий да не предал духа си сред мъченията, той се подвизавал и получил мъченическа награда.

Съществуват различия в изворите относно родината и кончината на свети Евтихий. Някои православни източници посочват за родно място Севастия в Палестина и разказват, че светецът бил обезглавен; гръцката синаксарна редакция говори за мирна кончина след освобождаването му, а друга традиция отъждествява родния му град с Елеуса-Севастия в Киликия.