Свщмчк Емилиан Требийски и останалите с него

Св. свещеномъченик Емилиан, на гръцки Αἰμιλιανός, на латински Aemilianus, се почита на 18 август. В църковното предание той е известен като епископ на Требия, днешния град Треви в Италия, пострадал около 302 г. по време на гонението при император Диоклетиан. Заедно с него мъченически завършили живота си презвитерът св. Иларион и мъчениците Дионисий и Севастиан, наричан в някои извори Ермип.

Според късното латинско житие, възприето и в Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски, св. Емилиан произхождал от Армения, от знатно и благочестиво християнско семейство. Още като юноша бил поверен за обучение на презвитер Иларион, който го възпитал в книжовност, благочестие и любов към Христа. Когато чул за гоненията срещу християните, Емилиан пожелал да пострада за Господа и заедно с Иларион и двамата си братя Дионисий и Севастиан/Ермип се отправил към Италия.

Първоначално те се заселили в град Сполето, в областта Умбрия. След известно време в близкия град Требия починал местният епископ и християните избрали за негов наследник Емилиан, макар той да бил още млад. Той отишъл в Рим, където бил ръкоположен за епископ от папа Марцел I. В някои по-късни предания вместо него се споменава името на папа Маркелин.

Като епископ св. Емилиан наставлявал повереното му паство с думи и дела. Той проповядвал Христа, укрепявал християните, изцелявал болни и обръщал мнозина езичници към истинската вяра. Затова управителят на Тусция и Умбрия Максимиан, изпратен да принуждава християните към отречение, заповядал да го заловят.

Пред съда св. Емилиан твърдо отказал да принесе жертва на езическите богове. За да се яви истината, той предложил изпитание: езическите жреци да се помолят на своите богове за един разслабен човек, а след това и той да се помоли на Христа. Жреците не могли да помогнат на болния, но когато светецът се помолил и го хванал за ръка в името на Господа Иисуса Христа, разслабеният веднага оздравял.

Вместо да повярва, управителят приписал чудото на магьосничество и подложил св. Емилиан на различни мъчения. Според житието той бил хвърлян в река Клитумн с камък на шията, предаван на диви зверове, привързан към мъчително колело, а в някои разкази — потапян и в котел с разтопено олово. Но Господ го пазел невредим. При вида на тези чудеса мнозина изповядали Христа, а около хиляда души били убити по заповед на управителя заради вярата си.

По-късно били заловени и св. Иларион, Дионисий и Севастиан/Ермип. Те били хвърлени в тъмница при св. Емилиан. През нощта св. Иларион получил откровение, че скоро всички ще приемат мъченически венци. На следващия ден те били изведени на разпит и посечени с меч.

Накрая и св. Емилиан бил осъден на обезглавяване. Когато палачът го ударил, мечът се огънал и не го наранил. Светецът обаче сам се помолил на Бога да му позволи да завърши подвига си с мъченическа смърт. Тогава друг палач отсякъл главата му, а според преданието от раната му вместо кръв потекло мляко. Това чудо довело до нови обръщания към християнството.