Свщмчк Автоном

Св. Автоном бил епископ в Италия. Когато при император Диоклетиан започнало гонение срещу християните, той напуснал своята област и се отправил към Мала Азия, следвайки Христовата повеля преследваните проповедници да преминават от един град в друг. Светецът се установил в местността Сореи във Витиния, недалеч от Никомидия, където бил приет в дома на благочестивия християнин Корнилий. Епископ Автоном започнал да проповядва сред местното население и мнозина приели вярата и били кръстени. За новосъздадената християнска общност той издигнал храм, посветен на свети архангел Михаил, а Корнилий последователно ръкоположил за дякон, презвитер и накрая за епископ.

След това свети Автоном продължил апостолското си служение в Ликаония, Исаврия и в областите край Черно море. Където и да отивал, той възвестявал Христос, укрепвал вярващите и създавал църковни общности. Когато опасността временно отслабвала, отново се завръщал при християните в Сореи.

Недалеч оттам, в селището Лимна, проповедта му привлякла мнозина към християнската вяра. Според житийното предание някои новопокръстени разрушили местното езическо светилище. Разгневените езичници решили да отмъстят и избрали за нападението си времето, когато епископът извършвал светата Литургия. Те нахлули в храма с камъни и оръжия и се нахвърлили върху служещия архиерей. Свети Автоном не напуснал светия престол. Докато принасял безкръвната Христова жертва, самият той бил убит с камъни пред олтара. Така архиереят, който служел на земната св. Трапеза, принесъл и собствения си живот като жертва на верността към Христос. Християните погребали тялото му с почит близо до мястото на мъченичеството. Църковната традиция обикновено отнася кончината му към 313 г.

За разлика от много древни мъченици, почитта към св. епископ Автоном е свързана с относително добре засвидетелствано местно поклонническо средище във Витиния. При неговия гроб в района на Сореи бил издигнат храм, който впоследствие се превърнал в манастирски комплекс. Според византийските свидетелства храмът вече бил известен през VI–VII век. С него се свързва бягството и залавянето на сваления император Маврикий през 602 г. Около 612 г. манастирът бил посетен от свети Теодор Сикеот, който се поклонил пред мощите на мъченика и отслужил света Литургия. Игумен на обителта е засвидетелстван и сред участниците в Седмия вселенски събор през 787 г.