Св. Йоаким I, патриарх Търновски
В българския църковен календар паметта на св. Йоаким I, патриарх Търновски, присъства два пъти – на 18 януари и на 9 септември, като на последната е поставен вероятно заедно със св. богоотци Йоаким и Анна.
Свети Йоаким бил българин по произход и според краткото му житие произхождал от знатен род. Основният извор за живота на светеца е неговото кратко проложно житие, запазено в ръкопис от XIV век и публикувано от акад. Иван Снегаров. Някои сведения се допълват от Бориловия синодик и от житието на св. Сава Сръбски. Още в младостта си той разбрал преходността на земната слава и заминал за Света гора, където приел монашество. Там прекарал много години в послушание, пост, бдение и непрестанна молитва и придобил богат духовен опит.
След време светецът се завърнал в България. Заедно с трима свои ученици, Диомид, Атанасий и Теодосий, се установил в скалите край Красен, в долината на Русенски Лом. Те изсекли пещерни килии и малък храм, посветен на Преображение Господне, и заживели в безмълвие и молитвен подвиг. Славата на Йоаким като опитен духовен наставник скоро се разнесла из страната.
Цар Йоан Асен II лично посетил подвижника, поискал благословението му и му дарил средства. Свети Йоаким употребил дара не за себе си, а за изграждането на по-голяма скална обител, посветена на св. архангел Михаил. Около него се събрали множество монаси, а основаното братство се свързва с началото на прочутия Ивановски скален манастир.
Заради светия му живот и духовна мъдрост българските архиереи го избрали за предстоятел на Църквата. През 1235 г., на събора в Лампсак, било признато възстановяването на Българската патриаршия, а Йоаким бил провъзгласен за пръв патриарх на възобновената Търновска патриаршия. Така той застанал начело на Българската църква в една от най-силните епохи на средновековната българска държава. Като патриарх свети Йоаким запазил монашеската си простота и строгост. Житието му свидетелства, че се грижел за сираците, давал необходимото на бедните, посещавал затворниците и се застъпвал пред царя за осъдени и изпаднали в немилост. Той не разбирал архипастирското служение като земна власт, а като отговорност за слабите, страдащите и поверения му народ.
По време на посещението на св. Сава Сръбски в Търново патриарх Йоаким го приел с почит и заедно с него отслужил света Литургия на Богоявление. Когато сръбският светител заболял и се преставил в българската столица през 1236 г., патриархът се погрижил за него и за достойното му погребение в храма „Св. Четиридесет мъченици“. Когато наближил краят на земния му живот, свети Йоаким свикал своите ученици и духовенството, благословил ги и ги наставил твърдо да пазят православната вяра. След като отслужил последната света Литургия, той мирно предал душата си на Бога на 18 януари 1246 г.