Св. Рипсимия Арменска

Св. мъченица Рипсимия – на арменски Хрипсиме, е една от най-почитаните ранни светици на Арменската църква и е неразривно свързана с преданието за покръстването на Армения от св. Григорий Просветител. Българската православна църква чества паметта ѝ на 30 септември, заедно със св. Григорий, просветител на Армения.

Основният древен разказ за Рипсимия е запазен в „История на арменците“ на Агатангел, съчинение, оформено в арменската традиция през V век, макар текстът да описва събития от началото на IV век. Именно от него произхожда разказът, който по-късно преминава в гръцките, сирийските и други синаксарни традиции.

Според това предание Рипсимия принадлежала към общност от християнски девици, живеещи под духовното ръководство на св. Гаяния. Агатангел представя Гаяния като тяхна наставница, а Рипсимия като девойка от знатен произход, отличаваща се с необикновена красота. Когато император Диоклетиан пожелал да я вземе за жена, Рипсимия отказала да наруши обета си за девство и заедно с Гаяния и останалите християнки напуснала пределите на Римската империя. След продължително пътуване те достигнали Армения и се установили край столицата Вагаршапат, днешния Ечмиадзин.

Преданието разказва, че Диоклетиан известил арменския цар Тиридат III (Трдат) за бегълките и за красотата на Рипсимия. Тиридат наредил да ги открият и сам пожелал да вземе Рипсимия за жена. Тя обаче категорично отказала. Отказът ѝ предизвикал яростта на царя. Същата нощ Рипсимия била заловена и подложена на жестоки мъчения, след което била убита. По-късните гръцки жития разгръщат мъченичеството с подробности – ослепяване, отрязване на езика и разсичане на тялото. Самият по-ранен разказ на Агатангел е по-сдържан и казва, че царските служители я измъчвали до смърт, след което тялото ѝ било оставено непогребано.

След нея била умъртвена и нейната духовна наставница св. Гаяния, както и останалите девици. Броят им варира в различните редакции на житието. Официалната традиция на Арменската апостолска църква говори за Рипсимия и тридесет и две нейни сестри, докато Гаяния пострадала отделно с още две девици; общият символичен брой на мъчениците в Агатангеловото повествование достига тридесет и седем.

Мъченичеството на девиците заема централно място в разказа за обръщането на Армения. След убийството на Рипсимия цар Тиридат бил постигнат от тежко душевно и телесно страдание. Сестра му получила откровение, че единствено затвореният Григорий Просветител може да го изцели. Григорий бил изведен от прочутата яма в Хор Вирап, събрал останките на мъчениците, погребал ги и впоследствие станал духовният водач на покръстването на царя и страната. Така в арменското църковно съзнание Рипсимия и нейните духовни сестри се оказват непосредствено свързани с началото на християнска Армения.

Арменската църковна традиция поставя мъченичеството на Рипсимия през 301 г., непосредствено преди освобождаването на св. Григорий Просветител и покръстването на Тиридат. И тази дата обаче е традиционна. Съвременната историческа наука често поставя обръщането на Тиридат и организирането на Арменската църква по-късно – приблизително около 313–314 г., като ръкополагането на Григорий в Кесария обикновено се датира 314 г.

Мястото на нейното мъченичество и погребение се почита във Вагаршапат – Ечмиадзин. Арменската църква пази предание, че още св. Григорий Просветител издигнал малък мартириум над мощите на Рипсимия. През 618 г. на това място е построена запазената и днес великолепна църква „Св. Рипсимия“, един от най-значимите паметници на ранносредновековната арменска архитектура. UNESCO определя храма като класически образец на арменската четириапсидна куполна църква; той е част от комплекса на Ечмиадзин, включен в Списъка на световното културно наследство.