Св. пророк Захария и жена му Елисавета

Свети Захария бил свещеник от Авиевата свещеническа смяна, а съпругата му Елисавета произхождала от рода на Аарон. Светото Евангелие свидетелства, че двамата били „праведни пред Бога“ и изпълнявали Неговите заповеди, но останали бездетни и вече били в напреднала възраст.

Когато Захария служел в Иерусалимския храм, пред него се явил архангел Гавриил и му възвестил, че молитвата му е чута и Елисавета ще роди син, когото трябва да нарекат Йоан. Детето щяло да бъде изпълнено със Светия Дух и да приготви народа за идването на Господа. Тъй като Захария се усъмнил в ангелските думи, останал ням до тяхното изпълнение.

Скоро Елисавета заченала и благодарила на Бога, че отнел нейния укор сред човеците. През шестия месец от бременността ѝ при нея дошла Пресвета Богородица. Щом чула поздрава на Мария, младенецът Йоан проиграл в утробата ѝ, а Елисавета, изпълнена със Светия Дух, я нарекла „майка на моя Господ“. Така тя първа сред хората изповядала тайната на въплъщението и засвидетелствала, че носеният от Мария Младенец е Господ.

След раждането на детето роднините пожелали да го нарекат Захария, но Елисавета настояла името му да бъде Йоан. Когато и баща му написал: „Йоан му е името“, устата му се отворила и той отново проговорил. Изпълнен със Светия Дух, Захария произнесъл пророческа песен за идващото спасение и предрекъл, че неговият син ще бъде „пророк на Всевишния“ и ще върви пред Господа, за да приготви пътищата Му. Заради това боговдъхновено пророчество Църквата го нарича пророк Захария.

Според по-късното църковно предание, когато цар Ирод заповядал избиването на витлеемските младенци, Елисавета се укрила с малкия Йоан в планината. Захария отказал да разкрие къде се намират и бил убит в пределите на храма. Това повествование не се съдържа в Евангелието от Лука, а принадлежи към ранната християнска и синаксарна традиция.