Св. пророк Самуил

Пророк Самуил се родил в Раматаим-Софим, в Ефремовата планина, и произхождал от Левиевото коляно. Той бил син на Елкана и Анна. Майка му била безплодна, но след усърдната ѝ молитва Бог я дарил с дете, Самуил, когото тя посветила на Господа в знак на благодарност.

Особено значим е Божият призив към Самуил още в детството му. В храма той чува гласа на Господа и отговаря: „Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша“. Този отговор се превръща в образец на послушанието и духовната готовност да бъде чуто Божието слово. Писанието свидетелства, че Господ бил със Самуил и не оставил нито едно от пророческите му слова да не се изпълни.

Когато пораснал, Самуил започнал да служи на Господа и станал велик пророк и справедлив съдия на народа. Той помазал за царе Саул и Давид, пророчествал в продължение на четиридесет години и починал в дълбока старост.

Самуил е преходната фигура между епохата на съдиите и установяването на царската власт. Той е последният съдия на Израил, но същевременно пророкът, чрез когото Бог помазва първите царе. Затова неговото служение свързва старото племенно устройство на народа с монархията на Саул и Давид.

Нека приведем и някои от неговите поучителни думи, отправени към израилския народ, но оставащи в сила и за народите от всяка епоха. Той казва:

„Ако се боите от Господа, служите Му, слушате гласа Му и не се противите на Господните повеления, и ако и вие, и царят, който царува над вас, вървите след Господа, ще бъдете под Неговата закрила. Ако обаче не слушате гласа Господен и се противите на Господните повеления, тогава ръката Господня ще бъде против вас и против вашия цар“ (1 Цар. 12:14–15).

Следва също да отбележим, че на пророк Самуил се приписва написването на Първа и Втора книга Царства. В еврейската Библия тези две книги първоначално съставлявали една книга, която носела неговото име.

Рогът на Самуил, съдържащ елея, с който Давид бил помазан за цар, се намирал в Константинопол, в манастира, наречен „Мириокератон“.