Св. първомъченица и равноапостолна Текла

Св. първомъченица и равноапостолна Текла е една от най-почитаните жени в ранното християнство. Според древното предание тя произхождала от Икония в Мала Азия, днешния Коня, и била девойка от знатно семейство, сгодена за младия Тамирид.

Житието ѝ е тясно свързано с проповедта на св. апостол Павел в Икония. В Новия Завет Текла не е спомената по име, но Деяния апостолски свидетелстват, че Павел и Варнава пристигнали в Икония и проповядвали там продължително, така че „голямо множество юдеи и елини повярваха“ (Деян. 14:1–3). Проповедта предизвикала и силна съпротива и апостолите били принудени да напуснат града (Деян. 14:5–7). Самият Павел по-късно припомня „гоненията и страданията“, които претърпял „в Антиохия, Икония и Листра“ (2 Тим. 3:11). Именно в тази историческа среда древното християнско предание поставя обръщането на Текла.

Според „Деянията на Павел и Текла“, раннохристиянски апокрифен текст от втората половина на II век, младата Текла слушала от прозореца на дома си проповедта на апостола за Христос, възкресението и целомъдрието. Думите му променили живота ѝ и тя решила да се откаже от брака и да последва Христос. Това предизвикало гнева на семейството и годеника ѝ и Текла била осъдена да бъде изгорена, но според преданието внезапна буря угасила огъня и тя останала невредима.

По-късно тя последвала апостол Павел до Антиохия, където отново била подложена на изпитание заради вярата и целомъдрието си. Била осъдена да бъде хвърлена на дивите зверове, но те не я наранили. След тези събития Текла получила благословението на Павел да проповядва Христос и се завърнала в Икония, а впоследствие се оттеглила в областта на Селевкия Исаврийска, където според църковното предание прекарала много години в молитва, проповед и служение на идващите при нея хора.

Църквата я нарича „първомъченица“ сред жените и „равноапостолна“, защото преданието я представя не само като изповедница, но и като проповедница, чрез която мнозина достигнали до християнската вяра.

Главното място на почит към св. Текла още от Късната античност става Селевкия в Исаврия, днешният район край Силифке в Южна Турция. Там се оформя голям поклоннически център, свързан с нейния гроб и чудеса, а през V век почитта към светицата вече е разпространена в целия християнски свят.