Св. първомъченик и архидякон Стефан

Св. Стефан бил един от най-изтъкнатите сред седемте дякони, които първите християни избрали, за да се грижат за общите трапези на братята, така че да не стават грешки; те били ръкоположени от светите апостоли. Макар грижата за толкова много братя да била уморителна и отговорна, Стефан намирал време и сили да проповядва Христовото Евангелие.

И както свидетелства Свещеното Писание: „Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа“ (Деян. 6:8–15; 7:1–60). Тоест Стефан, изпълнен с вяра и със силен дар на красноречие, извършвал сред народа велики чудеса, които предизвиквали удивление и доказвали истината на християнската проповед.

Стефан бил посветил живота си на проповедта на евангелското слово и на милосърдното служение. Заради своята отдаденост и добродетели бил удостоен с дара на чудотворството. С този дар той изцелявал болни и явявал силата на Христос. С дълбоката си богословска подготовка лесно опровергавал заблудите на юдеите относно делото на Христос, с което предизвиквал техния гняв и завист.

Юдеите обаче, понеже били предубедени, изпратили сред народа клеветници, които разпространявали, че са чули Стефан да хули Моисей и Бога. Под предлог на тези клевети, които самите те били посели, те с омраза хванали Стефан и го отвели пред Синедриона, уж за да се защити.

Защитната реч на Стефан била образец на дръзновение и смелост. Без изобщо да се уплаши, той отправил гръмки изобличителни думи срещу юдеите. И от обвиняем се изправил като пламенен изобличител и обвинител. Тогава юдеите, неудържими в своята омраза, го извели вън от града и го убили с камъни.

Там се проявило и великото незлобие на Стефан към враговете му в думите: „Господи, не им зачитай този грях“.

Тялото му било оставено да го изядат зверовете и птиците, и лежало непогребано един ден и една нощ. И чак на следващата нощ Гамалиил, известен в Йерусалим еврейски учител (който и сам после повярвал в Христа заедно със сина си Авив), изпратил честни и верни люде, и като взел тайно тялото на светеца, отнесъл го в имението си, което се намирало на 20 стадия от Йерусалим и се наричало Кафаргамала и с чест го погребал там. “И кой не би плакал – казва свети Йоан Златоуст, – гледайки към този кротък агнец, убит с камъни и лежащ мъртъв!”

Много години след това византийската царица Евдокия, съпруга на Теодосий Младши, като пристигнала в Йерусалим, дошла на мястото, където свети първомъченик Стефан бил убит и земята се обагрила с честната му кръв, и съградила прекрасна църква, носеща неговото име.

Тропар:

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръце на беззаконници, си приел венец от Десницата свише и си възкликнал към Бога, зовейки: Господи, не им зачитай тоя грях.

Кондак:

Вчера Владиката дойде при нас в плът, а днес рабът излиза от плътта; вчера Царуващият се роди от плът, днес рабът бива убиван с камъни: заради Него и умира първомъченикът, божественият Стефан.