Св. Нектарий Егински

Свети Нектарий Егински е един от най-обичаните православни светци на XX век, прославил се със своето смирение, търпение сред несправедливите обвинения, богословска просветеност и голяма любов към страдащите. Макар да бил подложен на клевети, унижения и лишения, той никога не отвърнал със злоба на своите гонители, а превърнал изпитанията в път към духовно съвършенство.

Роден е на 1 октомври 1846 г. в Силиврия, Източна Тракия (днес Силиври, Турция), в бедно, но благочестиво семейство, с кръщелното име Анастасий Кефалас. Още като дете проявявал силно желание да учи и да служи на Църквата. На четиринадесетгодишна възраст заминал за Константинопол, където работел, за да се издържа, и продължил образованието си. По-късно станал учител на остров Хиос, където се отличил с благочестие и любов към учениците си.

През 1876 г. приел монашеско пострижение с името Лазар, а при ръкоположението си за дякон през следващата година получил името Нектарий. Следвал богословие в Атинския университет с подкрепата на Александрийския патриарх Софроний IV. През 1886 г. бил ръкоположен за свещеник и назначен за проповедник в Александрия, а през 1889 г. бил хиротонисан за митрополит Пентаполски.

Неговата образованост, благочестие и голяма популярност сред вярващите предизвикали завист у някои духовници в Александрийската патриаршия. Срещу него били отправени клеветнически обвинения, вследствие на които през 1890 г. бил отстранен от служението си в Египет и принуден да напусне страната. Без да му бъде предоставена възможност да защити името си, той се завърнал в Гърция, където известно време живял в бедност и неизвестност.

Въпреки несправедливостта св. Нектарий не потърсил отмъщение и не престанал да се моли за своите гонители. Постепенно бил назначен за проповедник, а през 1894 г. станал директор на Ризариевата духовна семинария в Атина. В продължение на четиринадесет години се посветил на възпитанието на бъдещите свещенослужители. Отличавал се с рядко смирение: според свидетелствата на неговите ученици не се колебаел сам да почиства училищните помещения и да върши най-обикновена работа, когато било необходимо.

През 1904 г. започнал възстановяването на изоставената обител „Света Троица“ на остров Егина, предназначена за женска монашеска общност. Четири години по-късно напуснал ръководството на семинарията и се установил окончателно в манастира. Там прекарал последните дванадесет години от живота си, отдаден на молитва, духовно наставничество, богословски трудове и грижи за сестринството. Сам участвал в строителните работи и обработването на градините.

Св. Нектарий оставил значително богословско и духовно наследство. Сред най-известните му съчинения са трудовете за покаянието, смирението, молитвата, християнската нравственост и църковната история. Особено обичан е и химнът към Божията майка „Агни Партене“ („Чиста Дево“), свързан с неговото поетично творчество и получил широко разпространение в православния свят.

През последните години от живота си светителят страдал от тежко заболяване. Починал на 8 ноември 1920 г. в болницата „Аретейон“ в Атина, а Църквата чества паметта му на следващия ден – 9 ноември. Според житийното предание още непосредствено след смъртта му били засвидетелствани чудесни изцеления. Особено известен е разказът за болен човек, който оздравял, след като върху леглото му била поставена дреха на починалия светител.

Светителят бил погребан в манастира „Света Троица“, където почитта към него започнала още преди официалното му причисляване към светците. На 2–3 септември 1953 г. било извършено изваждането на светите му мощи. Събитието е подробно документирано в манастирски протокол, подписан от присъстващите архиереи, монасини и духовници. Според свидетелствата тогава се разнесло силно благоухание. Днес честната глава и по-голямата част от мощите на св. Нектарий се съхраняват в манастира „Света Троица“ на Егина, превърнал се в едно от най-посещаваните православни поклоннически средища в Гърция.

На 20 април 1961 г. Вселенската патриаршия официално причислила св. Нектарий към лика на светците. Особено знаменателно събитие настъпило на 15 септември 1998 г., когато Александрийската патриаршия, по времето на патриарх Петър VII, приела синодално решение, с което възстановила доброто име на светителя и изразила съжаление за несправедливото отношение към него. В текста на решението патриархът и архиереите поискали прошка от светеца за страданията, които той понесъл вследствие на човешки слабости и грешки.