Св. мчци Вяра, Надежда и Любов и майка им София
Св. мъченица София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов принадлежат към най-почитаните раннохристиянски мъченици на Рим. Православната църква чества паметта им на 17 септември. Гръцките им имена – Σοφία, Πίστις, Ἐλπίς и Ἀγάπη – означават съответно Премъдрост, Вяра, Надежда и Любов и естествено напомнят думите на св. ап. Павел: „А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13). В старобългарската и славянската традиция имената на трите дъщери били преведени, а не просто транслитерирани от гръцки – така се утвърдили познатите ни Вяра, Надежда и Любов.
Според древната църковна традиция те пострадали в Рим при император Адриан (117–138). София била благочестива християнка и вдовица, която възпитала трите си дъщери във вярата в Христос. Житието посочва, че Вяра била на дванадесет години, Надежда – на десет, а Любов – на девет. Красотата, разумността и откритото им християнско изповедание привлекли вниманието на властите и за тях било съобщено на императора.
Пред Адриан девойките били убеждавани да принесат жертва на езическите богове. Те обаче отказали и открито изповядали Христос. Според разпространеното житие първа била изправена пред императора най-голямата – Вяра. След като нито обещанията, нито заплахите могли да я склонят към отстъпничество, тя била подложена на мъчения и накрая обезглавена. Същата съдба последователно приели Надежда и най-малката Любов. Църковното предание особено подчертава, че нито страданията на сестрите им, нито собствената им младост поколебали тяхната вярност към Христос.
Най-тежкото изпитание било отредено на тяхната майка. София не била умъртвена от палачите. Тя стояла край дъщерите си и ги укрепявала да не се боят от смъртта и да останат верни на Христос. След тяхната кончина взела телата им, погребала ги извън града и останала при гроба им в молитва. На третия ден София починала там и била погребана до своите деца. Църквата я причислява към мъчениците, макар да не е претърпяла телесно изтезание: нейното мъченичество се разбира като страдание на майката, която сама принася своите деца на Бога и преживява тяхната смърт, без да се отрече от вярата си.
Сред най-ранните свидетелства за почитта към тях е т.нар. Notula oleorum от времето на папа Григорий Велики (590–604), съдържаща сведения за масло от лампадите при римски мъченически гробове. Там се споменават гробове на Pistis, Elpis, Agape и Sophia на Аврелиевия път. Поклоннически описания от VII век също свидетелстват за тяхното почитане в Рим.
Днес гръцките православни църкви честват светиците на 17 септември, както потвърждава и съвременната богослужебна традиция на Вселенската патриаршия. В по-старите византийски паметници обаче се срещат 1 август и 16 септември; в Менология на Василий II например житието е поставено под 16 септември. Едва впоследствие 17 септември се утвърждава като общата православна дата.
Изображения на светиците са известни още във византийското изкуство. Те се срещат в Менология на Василий II от края на X – началото на XI век, в икона от Синай от XI–XII век, в Грачаница, Дечани и други средновековни храмове. Във византийската традиция трите дъщери обикновено са представяни като млади мъченици с кръстове, а София – като по-зряла жена. В славянската иконография по-късно става особено популярен образът на майката София, около която са изобразени трите по-малки девойки.
Най-значимият средновековен център на почитта към тях извън Рим станал Ешо (Eschau) край Страсбург в Елзас. През 777 г. Страсбургският епископ Ремигий пренесъл от Рим там мощи, почитани като мощите на св. София и дъщерите ѝ. Манастирът бил посветен на св. София и през цялото Средновековие се превърнал в голямо поклонническо средище; през XII век потокът от поклонници бил толкова значителен, че при него бил създаден специален приют. Старинната рака на светиците в Ешо е запазена, макар средновековните мощи да изчезнали по време на Френската революция. През 1938 г. от Рим отново били донесени частици от мощи на св. София. Днес в романската църква „Св. Трофим и св. София“ в Ешо отново съществува поклонение пред мощи, почитани като принадлежащи на светицата и нейните дъщери. Мястото е посещавано и от православни християни; там вече се извършват и православни богослужения пред светините.