Страдание на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний

Когато персийският цар Сапор, помрачен от идолослужението и изпълнен с всякакво беззаконие, повдигнал в своята страна голямо гонение срещу християните, между неговите придворни имало трима тайни християни: Акиндин, Пигасий и Анемподист. Служейки тайно на Христа, те обръщали мнозина към благочестието. Някои оклеветили тримата светии пред царя, че те не само сами вярват в Разпнатия, но и други заразяват като с отрова с тази вяра.

Царят гневно казал на клеветниците:

– Защо вие, след като отдавна знаете за тези хора, ми донесохте за тях едва сега и не ги представихте пред мене?

Те казали:

– Могъщи царю! Ако заповядаш, ние още сега ще ги доведем при тебе.

Царят веднага им дал такава заповед и те отишли да ги хванат. Когато стигнали до къщата, в която били светиите, намерили вратите затворени; защото верните Господни раби стоели на молитва и не искали да отварят на хората, пребивавайки в беседа с Бога. Пратениците изкъртили вратата, хванали ги и ги отвели вързани при царя.

Царят видял светиите и кротко ги попитал:

– Откъде сте, деца мои?

Те отговорили:

– За нашето отечество ли ни питаш, царю? Наше отечество и наш живот е Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица, Отец, Син и Свети Дух, Единият Бог.

Царят казал:

– Вие сте много дръзки и се осмелявате да изповядвате пред мене друг Бог, защото още не сте изпитали рани и всякакви други мъчения.

Светиите отговорили:

– Ние сме смели с надеждата си на нашия Бог и сме готови заради Него да претърпим всякакви рани и мъчения; ако не вярваш на думите ни, изпитай това на дело: нанасяй ни рани, причинявай ни каквито искаш мъчения и ще видиш дали ще се отречем от нашия Бог.

Когато светиите казали това, прославяйки Единия Бог и изобличавайки царя за многобожието му, той се разгневил и заповядал да разпрострат на земята всеки от тях и четирима души да го бият с чепати тояги. А светиите сред мъченията благославяли Бога и в един глас казвали:

– Погледни на нас, Господи, не премълчавай и не отстъпвай от нас, за да видят всички могъществото на Твоята десница, и Сам Ти, Господи, ни помогни.

Докато светиите пеели сред мъченията, палачите изнемогнали и царят поставил други, които продължили да ги бият. Били мъчениците дълго и те биха могли да умрат от продължителния побой, ако Сам Бог не поддържал живота им. Царят, виждайки твърдостта на търпението им – че те не викат и не губят сили – се удивлявал; обхванал го някакъв ужас и той паднал от царския престол. Светиите извикали към него и казали:

– Нашият Господ, Който ти е дал живот, отново те укрепява, за да видиш чрез нас Неговата сила.

Стоящите наоколо мислели, че царят се е пребил до смърт, и изтичали да го вдигнат. Той се надигнал едва жив и едва дошъл на себе си. След това Сапор изпаднал в още по-голяма ярост, мислейки, че мъчениците са му направили някаква магия; защото нечестивите, след като сами се намирали под властта на бесовете, имали обичай винаги да приписват на магията и вълшебството извършваните от светиите дивни Божии чудеса. Беззаконният цар заповядал да закачат светите мъченици и да разпалят под тях пламтящ огън, за да загинат, предавайки духа си сред мъченията от оковите и огъня.

Като висели в продължение на много време, светиите пеели:

– Светилниче на нашите души и Творче наш, предаден за нас, оплюван, изложен на поругание като злодей – повесен на дърво, Владико, Който държиш всичко в Своята десница! Ела и погледни милостиво на нашето страдание и ни яви Твоето спасение; погледни към нашите болки и ни помилвай, направи така, че всички да видят, че ние имаме Тебе – Единия Бог на небето.

И Господ в същия миг им се явил в човешки образ, с лице, светло като слънце: с явяването Му оковите се разпаднали, огънят угаснал и светиите станали здрави. Като видели Господа, те се изпълнили с неизказана радост, а Господ отново станал невидим. Светиите застанали пред царя, сякаш не били претърпели никакво мъчение. Като ги видял здрави, царят се изумил и им казал:

– Какво е станало с вас?

Те отговорили:

– Сам виждаш какво: нашият Христос Бог ни спаси от твоите мъчения; познай силата Му и се засрами.

Беззаконникът започнал да хули Христа. А светиите възкликнали:

– Да онемеят коварни уста, хулещи истинния Бог!

И царят начаса онемял и изгубил гласа си.

Светиите казали:

– Какво е станало с тебе, царю, че не говориш с нас? Нима ще си отидем от твоя съд, без да сме получили окончателна присъда?

Царят започнал да прави знаци с очи и ръце на околните да хванат светиите и да ги затворят в тъмница, но никой не разбрал какво заповядва царят със знаците си. Тогава той свлякъл багреницата от себе си, ударил я в земята и започнал да я тъпче с крака пред всички. Като виждал това, народът се чудел и скърбял за своя цар за това че е изпаднал в такова безумие.

Светиите казали на народа:

– О, слепи по ум! Вие гледате и не виждате, слушате и не чувате, защото сърцата ви са се ожесточили!

Когато светиите казали това, от небето се явил полк пресветли ангели, които много от народа видели; не можейки да гледат към тях, те паднали от страх и повярвали в Христа. А светиите започнали да пеят: “Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати”. И още: “възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име”.

Царят, който не можел да предприеме нищо, тъй като бил ням, в яростта си започнал да се бие по лицето. Като го видял в такова смущение, Акиндин се просълзил и казал:

– В името на Иисуса Христа, нашия Господ, говори!

И на мига езикът му се развързал и той проговорил, но не благославял Бога, а напротив, понеже имал ожесточено сърце, още повече Го хулел: макар и да виждал Божията сила върху себе си, не искал да познае истината. Тъй като смятал всичко това за вълшебство на светите мъченици, той още повече пламнал от гняв към тях и вместо благодарност, изрекъл следните думи:

– Акиндин, Пигасий и Анемподист ще погубя с люта смърт, а на вас, присъстващите, ще отмъстя за това, че не ме послушахте, когато ви заповядвах със знаци да хванете тези нечестиви християни и да ги измъчвате заради мене; защото те завързаха езика ми с магиите си.

И царят заповядал да нажежат железен одър и да положат светите мъченици върху него. Когато ги горели на този одър в продължение на много часове, те усърдно се молели на Бога и пеели Давидовия псалом, подобаващ на техния подвиг:

“Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя. Тури скърби на гърба ни. Постави човеци над главите ни: минахме през огън”. Дай ни сила да понесем угнетяващите ни мъчения с твърда душа и мъжествено сърце, дай на стоящите наоколо, пред които Ти показа Своята сила и Своите чудеса, да познаят Твоето свято име.

Когато светиите казали това, се чул глас от небето, който произнесъл:

– Тъй като вие засвидетелствахте вярата си с дела, молитвите ви ще бъдат изпълнени.

Много от стоящите наоколо, които се удостоили да чуят този Божествен глас, възкликнали:

– Един е истинният Бог, Когото почитат тези страдалци, Той единствен е силен, Той единствен е непобедим и няма друг Бог, освен Него. Блажени сте вие, страдалци, станали свидетели на Неговото пришествие на земята, и от любов към Него предали душите си на смърт, след което сте се удостоили с вечен живот! Молете Неговата благост и за нас, за да простре свише Своята ръка за помощ и да ни извлече от бездната на погибелта.

Светите мъченици издигнали очите си към небето и се молели за новообърнатите, като казвали:

– Боже, Който живееш във висините! Погледни милостиво към Твоите раби, истинно призоваващи Твоето име, и изпрати роса на Твоето ново наследие – на тези хора, които сега са повярвали в Тебе; нека росата, идеща от Тебе и умиваща греховните немощи, да им бъде изцеление и нека всички познаят, че Ти си Единственият Бог, и нека всички се подчиняват на Твоята власт.

Когато светиите говорели така и завършвали молитвата си, внезапно засвяткала мълния, чул се страшен гръм и завалял силен дъжд; невярващите, изпълнени със страх и ужас, избягали; с мъчениците останали само тези, които вярвали в Христа.

Светиите им казали:

– Не бойте се, защото това беше заради вас, за да бъде извършено чрез този дъжд тайнството на кръщението над вас.

Когато всички в един глас въздавали слава на Бога, се виждали множество ангели, слизащи от небето, които обличали в бели дрехи новопокръстените, като показвали с това, че душите им са очистени със светата вяра и с водата, слязла върху тях свише. От този дъжд огънят угаснал, нагорещеното легло изстинало и светиите станали живи и здрави; само телата им били черни, подобно на обгорени дървета.

Царят отново повикал светиите и им казал:

– Макар и да сте угасили огъня със своето вълшебство, няма да избегнете ръцете ми, докато не ви заставя да се поклоните на боговете или не ви предам на люта смърт.

Те отговорили като с едни уста:

– Предай ни на каквато искаш смърт, но ние няма да се отделим от живеещия на небесата Един Бог, приготвил ни вечен живот.

Царят се засмял и казал:

– Деца мои и приятели! Ако вие почитате Единия Бог, то и аз ви принуждавам да почитате не много богове, а само един, именно този, когото и аз почитам и на когото се покланям. Защото и аз имам един бог, когото обичам и почитам повече от другите, това е великият Зевс, най-старшият измежду всички богове; отдайте заедно с мене поклонение само на него; относно другите богове – както искате; достатъчно е да отдадете почит само на един.

Блаженият Анемподист казал на царя:

– По какъв начин заповядваш да отдадем чест на Единия Бог?

Като чул това, царят се зарадвал, защото си помислил, че те искат да се поклонят на неговия скверен Зевс, и им казал:

– Да отидем, деца мои, в храма на великия Зевс. Каквото правя аз, това правете и вие и заедно ще се поклоним на моя бог.

Светиите казали:

– Ти, царю, се моли по твоя устав, а ние ще се молим, както сме се научили отпреди.

Царят не разбрал казаното от тях и се радвал, защото мислел, че те вече са се склонили към идолопоклонството, и им казал:

– Защо по-рано не поискахте да проявите единомислие с нас? – тогава нямаше да претърпите такива мъчения. А сега ми простете, че ви причиних скърби; обещавам да загладя това с усърдна любов към вас.

Той заповядал да приготвят царската му колесница и като се качил в нея, повикал при себе си светите мъченици да седнат заедно с него.

Светиите отговорили:

– Не, царю, ние няма да се качим в колесницата, ще вървим сами.

Така те стигнали до този мерзък храм. Като ги хванал за ръка, царят влязъл с тях в храма и започнал да вика:

– Велик е бог Зевс и велика е силата му! Елате, възлюбени мои, и се помолете преди мене на великия бог Зевс.

Светиите отговорили:

– Както заповядваш, така и ще направим.

Като направили кръстното знамение на челата си, те паднали на колене, и като издигнали ръцете си към небето, започнали да се молят на Бога, Единия в Троица, на Отца и Сина и Светия Дух; мястото в същия миг се разтърсило и храмът започнал да се разрушава. Царят се изплашил и избягал навън с всички, които били с него, а храмът заедно с идолите се разпаднал на прах. При събарянето му светиите останали невредими; те се радвали при вида на Христовата сила и се смеели над безпомощността на езическите богове.

Царят пламнал от силна ярост срещу светиите и им казал:

– Такова ли е отношението ви към Зевс и така ли му се покланяте? Такава ли е вашата молитва, че вие с вълшебството си разрушихте храма и строшихте боговете?

Светиите отговорили:

– Както сме се научили отдавна, така и се молехме на Единия Бог, Създателя на целия свят, а вълшебства не знаем; и не от някакво вълшебство, но от всесилното Божие име, призовано от нас в молитва, се разруши скверният храм с вашите нечисти богове.

Царят заповядал да приготвят три котела и да ги напълнят с олово, сяра и смола, да натрошат стари лодки и с тях да запалят голям огън под котлите. Когато това било направено и силно нагорещените котли кипели и клокочели, вързали светиите с вериги и ги спуснали в котлите, отначало – до пояса, след това – до гърдите, и накрая – до шията. А те сред тези мъчения гледали към небето и всеки от тях пеел своята песен от Давидовите псалми. Блаженият Пигасий възгласял:

“Защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина”.

Блаженият Анемподист казвал:

“Ногата ми стои на прав път” и “Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”.

Блаженият Акиндин възклицавал:

“Смъртни мъки са ме обхванали … и вериги адови са ме стегнали”; но като “влязохме в огън и вода”, Сам Ти, Господи, “ни изведе на свобода”.

Молейки се така в котлите, светиите не претърпели никаква вреда от кипящото олово, сяра и смола, а веригите сами се развързали и паднали от тях. Светиите излезли здрави и така мнозина, като се удивили на това поразително чудо, познали истината, прославили Христа и повярвали в Него. Така и един от мъчителите на име Афтоний, като видял това чудо, повярвал в Христа и възкликнал:

– Велик е християнският Бог!

И казал на царя:

– Безбожни и човеконенавистни царю! Кога най-после ще оставиш тези невинни хора? Ето ние, измъчвайки ги, се изморихме повече, отколкото те, като претърпяха мъчения, а ти оставаш твърд, сякаш си от желязо и камък, и сърцето ти не се трогва.

Царят заповядал веднага да отсекат главата му.

Като чул отговора на царя, отсъждащ му посичане с меч, Афтоний издигнал очите си към небето и казал:

– Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе Боже, в Когото вярват християните! Ето, и аз вярвам в Тебе, покланям Ти се и умирам за Тебе: спаси ме, недостойния, по голямата Си милост.

Палачът пристъпил към него, надянал въжето на шията му, за да го изведе от града за изпълнение на наказанието. А той се обърнал към светите мъченици и казал:

– Господари мои и бащи, забравете злото, което ви причиних, като ви измъчвах по заповед на нечестивия цар. Молете Бога за мене да ми прости многото ми грехове, да ме причисли към сонма на вярващите в Него и да ми даде да ви видя в Неговото Царство.

Светите мъченици му казали:

– Радвай се, брате, защото преди нас отиваш при Христа, и бъди уверен, че ще намериш милост у Него и Той ще ти въздаде според вярата ти.

След като целунал светиите, Афтоний бил отведен извън града; призовавайки пресветото име на Иисуса Христа, той склонил главата си под меча, бил посечен и с радост, предал душата си на Господа. Християните взели тялото му, обвили го в чиста кърпа и го предали на честно погребение като Христов мъченик.

След това царят заповядал да зашият в кожени чували светиите и да ги хвърлят в морето. Когато това било направено, се явил свети Афтоний и с него три ангела, ходещи по морето; те извадили светите мъченици от морето, освободили ги от чувалите и ги оставили на сушата живи и здрави, като че никога не са страдали. Като чул, че светите мъченици са здрави, царят се разгневил на войниците, на които бил заповядал да ги хвърлят в морската дълбочина. Понеже предположил, че те не са го послушали и са ги пуснали на свобода, той най-напред отсякъл ръцете на тези войници, които били четирима, а след това заповядал да ги хвърлят в морето. Преди смъртта си те призовали нашия Господ Иисус Христос, изповядвайки Неговото свято име, вярвайки и молейки Му се и така били потопени в морските води. А светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист отново били хванати, затворени в тъмница и оковани в пранги. В смущението си царят отишъл в спалнята си, легнал, извикал своите велможи и започнал гневно да ги укорява, че са го оставили сам да се труди над съда на християните и не му помагат с нищо, нито с думи, нито с дела. Те отговорили, че не е добро дело човек да се упражнява в такъв съд и да предава на наказание невинните християни. При това царят отбелязал:

– За какво мислехте, когато вчера и онзи ден стояхте, закривайки уста с ръцете си?

Един от велможите на име Елпидифор се засмял и казал:

– Ние се смеехме в душата си над твоето безумие и бяхме глупави затова, че те слушахме.

Царят заповядал на един от присъстващите слуги да удари Елпидифор по лицето. Като видели това, всички велможи възнегодували и казали на царя:

– Знай, царю, че ние не сме на твоя страна.

Царят, като видял, че велможите подкрепят Елпидифор, се изплашил и понеже не желаел да ги дразни повече, казал:

– Простете ми, защото от голяма скръб умът ми се обърка.

Велможите оставили царя и си тръгнали, тъй като вече настъпвала нощта. Царят още повече се измъчвал в сърцето си от ярост, и мислел за това как да погуби светиите и да отмъсти на велможите. На сутринта той заповядал да хвърлят светите мъченици в яма, пълна с отровни гадини; но и там те останали невредими, били утешени от явяването на ангели и изведени от ямата цели. След това ги окачили и стъргали телата им до самите кости, но мъчениците отново останали невредими. Накрая царят, като не знаел вече какво да направи, ги осъдил на посичане с меч. Когато светиите излизали от града, за да бъде извършено наказанието над тях, след тях вървели множество повярвали хора, които с плач им казвали:

– Раби на истинния Бог, защо ни оставяте без поучение?

Светиите отговорили:

– Милосърдният Бог ще устрои потребното за вас, както знае и иска: само твърдо вярвайте в Него и Той ще ви дарува това, което ще ви бъде от полза.

Някои от царските слуги отишли при царя и съобщили, че целият народ подкрепя тези трима християни и може да попречи на посичането им.

Царят казал:

– Изведете извън града триста въоръжени войници, за да избият народа, който ще тръгне след тези прелъстители.

Слугите му съобщили, че сред народа има и някои велможи, между които и Елпидифор, и питали дали да убият и него заедно с другите. Царят заповядал да го извикат при него. Елпидифор взел със себе си други трима сановници и дошъл при царя. Царят дълго седял с наведена глава и мълчал; после вдигнал глава и казал:

– Елпидифоре! Защо оставихте боговете на бащите и поискахте да преминете към лъжливите християнски богове? Знай, че няма да пощадя никого, който вярва в Разпнатия.

Елпидифор отговорил:

– Прави каквото искаш, ние сме готови още сега да умрем за разпнатия Христос, защото Той единствен е истинският и праведен Бог и няма друг освен Него. Всички твои богове са бесове, от които ние се отричаме и ги отхвърляме, а тебе, служителя на бесовете, и скверните идолски жертви презираме.

Тогава царят ги осъдил на смърт и произнесъл над тях следната присъда:

– Елпидифор и всичките му единомишленици, които оставиха пресветлите богове и предпочетоха смъртта пред този живот, заповядвам да бъдат посечени с меч, за да получат това, което сами пожелаха; и който иска да вземе и скрие телата им, може да го направи без страх.

Войниците веднага ги хванали и ги извели извън града, където били светите мъченици и всички, повярвали в Христа. Когато заповедта на царя била прочетена, всички възкликнали:

– Слава на Тебе, Боже, че си ни показал добрия път, та след като се освободим от този мрачен и коварен свят, да дойдем при Тебе, нашия Бог, да се поклоним на Твоя престол и да видим Тебе, Непристъпната Светлина.

Те започнали да се целуват едни други. Войниците ги обкръжили и започнали да ги избиват, и тогава паднали от меч около седем хиляди повярвали в Христа, заедно със свети Елпидифор.

Акиндин, Пигасий и Анемподист не били посечени, но по заповед на царя отново били затворени в тъмница.

На сутринта царят заповядал да приготвят огнена пещ, за да изгорят светите мъченици в нея. Когато светиите били изведени от тъмницата, царят им казал:

– Виждате ли тази пещ? Тя е приготвена за вас.

Блаженият Акиндин му казал:

– За тебе е приготвена още по-голяма пещ в огнената геена, в която ще гориш вечно заедно с едноименните ти бесове.

Царят гневно казал:

– Нима аз съм бяс?

Светецът отговорил:

– И делата ти, и името ти показват, че си бяс, защото ти правиш това, което е присъщо на бесовете, и името ти означава “цар на бесовете”; и майка ти с право те е нарекла Сапор, защото ти си съмишленик на бесовете.

Царят казал на стоящите наоколо:

– Помолете майка ми да дойде при мене.

Когато майка му дошла, царят станал от престола си; отдавайки чест, той я поставил да седне до него и казал:

– Кажи ми, майко моя, как е името ми?

Майката отговорила:

– Ти носиш името на дядо си: той се казваше Сапор и твоето име е Сапор.

Царят посочил с пръст светиите и казал:

– А тези беззаконници казват, че аз нося бесовско име.

Майка му се засмяла, защото вече била повярвала в Христа, но се криела от злия си син.

Царят, като видял това, пламнал от ярост, нахвърлил се върху нея и започнал да я бие по лицето. Тя паднала пред нозете на светите мъченици и с плач казала:

– Спасете моята старост, Христови раби, защото виждам, че съм родила не само по име, но и по дела бяс и окаян сатана.

Царят, като видял, че и майка му е повярвала в Христа, осъдил и нея да бъде хвърлена в огнената пещ заедно със светите мъченици. Освен това повярвали и някои от войниците, двадесет и осем на брой, и те били хвърлени в пещта заедно с Акиндин, Пигасий и Анемподист и блажената майка на царя; молейки се в огъня, те предали на Бога светите си души. Достойните хора видели сонм свети ангели, които пеели около пещта и приемали душите на светиите, а от телата на мъчениците излизало неизказано благоухание. Когато пещта угаснала, царят отишъл в двореца си и всички си тръгнали. Тогава някои от вярващите се приближили до пещта и намерили телата на светиите цели и неповредени от огъня; те ги взели и ги погребали с чест, като славели Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото отдаваме слава во веки. Амин.

Тропар:

Страдалци Господни, блажена е земята, напоена от вашите кърви, и свято е мястото, приело телата ви: на позорището победихте врага и с дръзновение проповядвахте Христа. Него, като благ молете, умоляваме ви, да се спасят нашите души.

Кондак:

Благочестивите и богоносни мъченици, оставили всичко земно, си приел в наслаждение на Твоите блага и упокоение, Акиндин, Пигасий и Анемподист и с тях Афтоний и Елпидифор, Еднички Преблагий.