Св. мъченици Агатоник, Зотик, Теопрепий, Акиндин, Севириан и другите с тях

Свети мъченик Агатоник живял в Никомидия по време на гонението срещу християните при император Максимиан, в края на III и началото на IV век. Той произхождал от знатен род, познавал добре Свещеното Писание и с ревност проповядвал Христовото учение. Чрез неговите думи и свят живот мнозина езичници повярвали в истинския Бог и приели свето Кръщение. Сред тях бил и един от най-високопоставените граждани на Никомидия, наричан в изворите принцепс — първенец или ръководител на градския съвет.

По това време император Максимиан изпратил комита Евтолмий в областите край Понт и Черно море със заповед да издирва християните и да ги принуждава да принесат жертви на идолите. При своето пътуване управителят пристигнал в местността Карпа, където заварил християнина Зотик и неговите ученици. Понеже те отказали да се поклонят на езическите богове и открито изповядали Христос, учениците на Зотик били умъртвени, а самият той бил окован и отведен с отряда на Евтолмий.

Когато се завърнал в Никомидия, Евтолмий узнал, че свети Агатоник е привлякъл към християнската вяра градския първенец и много други жители. Управителят заповядал двамата да бъдат заловени. Заедно с тях били арестувани християните Зинон, Теопрепий, Акиндин, Севериан и други вярващи.

Свети Агатоник бил жестоко бит и измъчван, но страданията не могли да сломят неговата вяра. Дори по време на мъченията той продължавал да говори за Христос и да укрепва своите събратя. Евтолмий видял, че думите на мъченика привличат нови хора към Евангелието, и решил да отведе затворниците в Тракия, където се намирал императорът, за да бъдат съдени лично от него.

Пътят бил дълъг и тежък. Окованите християни били принуждавани да вървят след колесницата на управителя, макар телата им да били покрити с рани от бичовете и изтезанията.

Когато достигнали до селището Потамос, някои от мъчениците вече не можели да продължат. Зотик, Теопрепий и Акиндин били толкова изтощени от раните по нозете си, че рухнали по пътя. Вместо да прояви милост, Евтолмий заповядал да бъдат предадени на смърт. Така те завършили земния си подвиг и получили мъченически венци.

По-нататък, при Халкидон, свети Севериан също бил умъртвен, защото с дръзновение проповядвал Христос и отказвал да принесе жертва на идолите. Според по-подробното житийно предание по това време мъчителите одрали кожата на свети Агатоник, но и това страшно изтезание не го принудило да се отрече от Господа.

Когато шествието достигнало Византион, Агатоник отново бил подложен на жестоко бичуване. Светият мъченик обаче запазил непоколебима вяра и продължил да слави Бога сред страданията си.

Накрая затворниците били отведени в местността Амос, близо до Силиврия, където се намирал император Максимиан. По негова заповед свети Агатоник, никомидийският първенец и останалите християни били обезглавени, докато още били оковани във вериги. Така те последвали Христос — закланото за спасението на света Агне — и били причислени към онези, чиито имена са записани „в книгата на живота на Агнеца“ (Откр. 21:27).

Мощите на свети Агатоник били почитани още във византийската епоха. В Константинопол съществувал храм, посветен на мъченика, където около 1200 година руският поклонник Антоний видял неговите свети мощи. През XIV век Силиврийският архиепископ Филотей съставил похвално слово в негова чест.

Според съвременни гръцки църковни сведения честната глава на свети Агатоник се пази в храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кавала, а частица от неговите мощи — в манастира „Мега Спилеон“ край Калаврита.