Св. мчца Ираида

Св. мъченица Ираида, срещана в гръцките извори и като Раис (Ῥαΐς), Ираис (Ἡραΐς), е египетска девица-мъченица от началото на IV век. Българската православна църква чества паметта ѝ на 23 септември, заедно със Зачатието на св. Йоан Предтеча. В по-стари български календари името ѝ се среща и като Раиса.

За светицата са запазени две близки, но не напълно еднакви византийски предания. Те се съдържат в Константинополския синаксарий и в Менология на император Василий II. Поради това паметта ѝ се среща както на 5 септември, така и на 23 септември, а повечето изследователи приемат, че става дума за една и съща мъченица.

Според едната версия Ираида била дъщеря на християнски свещеник и още дванадесетгодишна избрала девствен и подвижнически живот. Другото предание я свързва с местността Тама (или Ватан) в Египет, а по-късните текстове я наричат и Александрийска.

Един ден, когато отишла да донесе вода, Ираида видяла кораб, на който били държани оковани множество християни – мъже и жени, сред тях свещеници и монаси, арестувани заради изповядването на Христос. Когато разбрала защо са пленени, младата християнка оставила съда си за вода и доброволно се присъединила към тях, като открито заявила, че и тя вярва в Христос. Пазачите дори се опитали да я убедят да се отдалечи и да спаси живота си, но тя отказала.

Пленниците били отведени в Антинопол (Антиноя) в Горен Египет. Там били подложени на мъчения и принуждавани да принесат жертва на езическите богове. Ираида останала твърда в изповедта си и първа от цялата група била посечена с меч. След нея същата мъченическа участ приели и останалите християни.

Гръцкият синаксар е запазил за нея стиховете: „Жадувайки Раис да съзерцава Божията красота,
предава телесната си красота на меча.“