Св. мъченица Евлалия дева

Света мъченица Евлалия живяла в началото на IV век близо до древния град Барцино, днешна Барселона. Родителите ѝ били християни и я възпитали във вяра и благочестие. Още съвсем млада тя се отличавала с любов към молитвата и Свещеното Писание и желаела да посвети живота си на Христос. Според православното предание по време на своя мъченически подвиг Евлалия била едва четиринадесетгодишна.

При гонението срещу християните по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан в Барцино пристигнал управителят Дакиан. Той заповядал вярващите да бъдат издирвани и принуждавани да принасят жертви на идолите.

Когато узнала за преследването, Евлалия тайно напуснала родния си дом през нощта и се отправила към града. Тя се явила пред управителя и смело го изобличила, задето принуждава хората да се отричат от истинския Бог и да се покланят на бездушни идоли.

Дакиан първоначално се опитал да я склони с обещания и ласкателства, като ѝ напомнил за нейната младост. Светата девица обаче останала непоколебима и открито изповядала Господ Иисус Христос. Тогава била подложена на жестоки мъчения. Тялото ѝ било разкъсвано с железни куки и обгаряно с пламъци, но тя понасяла страданията с молитва и не се отрекла от своя Небесен Жених.

Накрая света Евлалия се помолила Господ да приеме душата ѝ и предала духа си. Според житието в мига на нейната кончина от устата ѝ излетял бял гълъб, а внезапно паднал сняг и покрил тялото ѝ като чиста одежда.

Почитта към младата мъченица дълбоко се вкоренила сред християните на Барселона. Нейните свети мощи били укрити по време на нашествията, а през 877 г. били открити и тържествено пренесени в градската катедрала, която и днес носи името на Светия Кръст и света Евлалия. В двора на катедралата по предание се отглеждат тринадесет бели гъски, напомнящи за младата възраст на светицата.