Св. мчца Ермиония
Света Ермиония била една от четирите дъщери на св. Филип Благовестник, “един от седемте” дякони на Йерусалимската църква. Св. евангелист Лука свидетелства, че Филип живеел в Кесария и имал „четири дъщери девици, които пророчествуваха“ (Деян. 21:8–9). Свещеното Писание не е запазило имената им, но църковното предание нарича една от тях Ермиония и я прославя като девица, пророчица, лечителка и мъченица. Евсевий Кесарийски през IV век цитира по-ранни свидетелства на Поликрат Ефески и Прокъл, според които дъщерите на Филип били известни пророчици в малоазийските църкви.
От младини Ермиония се посветила на служение на Христос. Дарът на пророчеството, който получила от Светия Дух, тя съединявала с апостолска ревност и милосърдие към страдащите. Заедно със сестра си Евтихида тя се отправила към Ефес, желаейки да се срещне със св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Когато пристигнали, разбрали, че апостолът вече се бил преставил в Господа. Тогава двете сестри се присъединили към неговия ученик Петроний и под неговото ръководство продължили своето благовестническо служение.
Според житийната традиция Ермиония познавала лечителското изкуство, но се грижела не само за телесните болести. Тя проповядвала Евангелието, утешавала наскърбените и лекувала болните с молитва и с името на Господ Иисус Христос. В Ефес основала странноприемница, в която пътници, бедни и страдащи намирали подслон, грижа и духовна утеха. Така нейното служение съединявало проповедта на вярата с безкористното милосърдие.
По времето на император Траян славата на нейните изцеления и на пророческия ѝ дар се разпространила из цяла Мала Азия. Когато императорът преминавал през Ефес на път за своя източен поход, наредил Ермиония да бъде доведена пред него. Той поискал тя да му предскаже изхода от войната. Светицата му възвестила, че ще постигне победа, но след него престолът ще бъде зает от Адриан.
Когато разбрал, че Ермиония е християнка, Траян се опитал да я принуди да се отрече от Христос. След като тя останала непоколебима, заповядал дълго да я удрят по лицето. По време на мъчението Господ ѝ се явил и я укрепил, така че тя понесла страданията с търпение. Като видял твърдостта ѝ и чул предсказанието ѝ, императорът я освободил.
След смъртта на Траян властта поел император Адриан. Когато научил за света Ермиония, той също заповядал да бъде изправена пред съд и поискал от нея да принесе жертва на езическите богове. Светицата отговорила, че принадлежи на Христос и не може да се поклони на бездушни идоли. Разгневеният владетел заповядал да я бичуват, да прободат ходилата ѝ и да я хвърлят в котел, изпълнен с кипяща смола, сяра и олово. По Божията сила огънят изгаснал, а мъченицата останала невредима. След това я поставили в нажежен меден съд, но Божи ангел отново я запазил и пламъците не я докоснали. Вместо вопли от болка от устата ѝ се издигала благодарствена песен към Бога. Като видял, че мъченията не могат да сломят вярата ѝ, Адриан заповядал Ермиония да бъде отведена в езически храм. Светицата се помолила на единия истински Бог и идолите паднали и се разбили. Тогава императорът наредил да я изведат извън града и да я посекат.
Двамата палачи Теотим и Теодул се нахвърлили върху нея, без да ѝ позволят дори да се помоли, но ръцете им внезапно се вцепенили. Поразени от чудото, те повярвали в Христос, паднали пред светицата и поискали нейните молитви. След като получили изцеление, двамата изповядали вярата си и предали душите си на Бога. А света Ермиония, преминала през толкова страдания и запазена от всички мъчения, също предала мирно духа си в Божиите ръце. Християните погребали с почит честното ѝ тяло в Ефес.