Св. мчк Порфирий мим

Св. мъченик Порфирий Мим принадлежи към една необичайна група раннохристиянски светци – актьори, чието обръщане към Христос според агиографското предание станало именно по време на театрално представление. Църковната традиция поставя неговото мъченичество при император Юлиан Отстъпник (361–363), като обичайно го отнася към 361 г.

В античността мим не означавало артист, който играе без думи. Те били актьори в изключително популярна форма на комичен театър, в която се използвали слово, импровизация, пародия, музика и понякога доста груб хумор. Представленията черпели сюжети от всекидневието и нерядко осмивали религиозни обреди. Християнството също ставало обект на подобни сценични пародии. Св. Йоан Златоуст дори говори за „купела в театъра“ (τὴν ἐν τῷ θεάτρῳ κολυμβήθραν). Според запазената гръцка синаксарна традиция Порфирий бил син на мим и сам наследил професията на баща си. Така театърът бил неговата естествена среда и изкуството на сценичната пародия – неговият занаят.

При управлението на Юлиан Отстъпник положението на християните отново се усложнило. Императорът, сам възпитан като християнин, след възкачването си на престола открито се отказал от християнската вяра и повел политика за възстановяване на традиционните езически култове.

По случай рождения ден на император Юлиан било устроено празненство с театрални представления. На Порфирий било възложено да изиграе подигравателна сцена, представяща християнското Кръщение. Целта била свещеното тайнство да бъде превърнато в забавление за императора и публиката. На сцената била поставена купел с вода. Порфирий влязъл в нея и, изпълнявайки ролята си, произнесъл кръщелната формула: „Кръщава се Порфирий в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Но в този момент настъпила неочаквана промяна. Онова, което било започнало като театрална пародия, за самия актьор престанало да бъде игра. Когато излязъл от водата, Порфирий облякъл бели одежди, както било прието да правят новопросветените след Кръщение, и пред цялата публика открито заявил, че вече е християнин и е готов да умре за Христос. Първоначално присъстващите вероятно можели да приемат думите му като продължение на представлението. Порфирий обаче не се отказал от изповедта си. Според църковното предание Божията благодат го докоснала при произнасянето на думите на Кръщението и присмехът се превърнал в действителна вяра.

Когато станало ясно, че актьорът вече не играе, Юлиан се разгневил. Порфирий бил подложен на мъчения, но останал непреклонен в изповядването на Христос. Накрая императорът наредил да бъде посечен с меч. Така човекът, който трябвало да превърне християнското тайнство в предмет на присмех, сам запечатал с кръвта си вярата, която допреди това представял на сцената.

Краткото синаксарно двустишие много точно обобщава тази драматична промяна: „Подканен да изиграеш Кръщението, ти осмя заблудата; и, очистен, Порфирие, биваш посечен с меч.“