Св. вмчк Никита Готски

Св. великомъченик Никита Готски живял през IV век сред готите, заселени отвъд река Истър – Дунава, в земите, които късноантичните извори наричат Готия. Това е обширна област северно от Долния Дунав и Черно море, включваща части от днешните Румъния, Молдова и Украйна. Именно сред тези готски общности християнството пуснало корени още преди средата на IV век. Църковното предание свързва ранното християнско възпитание на Никита с готския епископ Теофил, участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Според житието още от младини Никита бил наставляван в Свещеното Писание и останал верен на приетата вяра, следвайки апостолските думи: „Пребъдвай в това, на което си научен… понеже от детинство знаеш свещените Писания“ (2 Тим. 3:14–15).

Никита израснал във време на дълбоки промени сред готите. Християнската проповед намирала все повече последователи, но срещала и силна съпротива от защитниците на старата езическа религия. Особено тежко станало положението при готския владетел Атанарих, който през годините около 369–372 предприел гонение срещу християните. Изворите показват, че преследването било насочено преди всичко срещу готи, отказали се от традиционната религия на народа си; новата вяра била възприемана и като опасно проникване на римско влияние отвъд Дунава. Гонението е добре засвидетелствано и от житието на другия голям готски мъченик от това време – св. Сава Готски, пострадал през 372 г.

В тази обстановка св. Никита не скрил вярата си. Той укрепявал повярвалите и открито изобличавал жестокостта на гонението. Когато бил заловен и изправен пред хората на Атанарих, от него поискали да се отрече от Христос. Никита отказал и твърдо изповядал вярата си.

Древното гръцко мъченичество разказва, че светецът бил жестоко бит, влачен и тялото му било смазано, а след това бил хвърлен в огън. Но страданията не сломили изповедника. До края той останал верен на Христос и така завършил земния си път като мъченик. Според православната традиция това станало през 372 г., а паметта му се чества на 15 септември. Житието разказва и че огънят не унищожил тялото на мъченика. След смъртта му един благочестив християнин на име Мариан, негов приятел по вяра, пожелал да прибере мощите му. Според преданието през нощта той бил отведен до мястото им от чудесно явила се светлина или звезда. Мариан пренесъл тялото на мъченика далеч от готските земи, в Мопсуестия в Киликия, голям град в югоизточната част на Мала Азия. Там мощите били положени с почит и около тях постепенно се оформил важен център на култа към св. Никита. Гръцкото мъченичество пази сравнително подробна местна традиция за тяхното пренасяне и за чудеса, свързвани с гроба на светеца.

Така един християнин от народа на готите, живял отвъд границите на Римската империя, постепенно станал почитан в целия православен свят. Във византийската традиция св. Никита е наречен великомъченик и често е изобразяван като млад воин – с кръст, оръжие или сред пламъците на кладата.

Първото известно голямо светилище на светеца се намирало в Мопсуестия – днешния район на Мисис/Якапънар близо до Адана в Турция. Именно там според ранната традиция били положени мощите му и бил изграден храм в негова чест.

След възстановяването на византийската власт над Мопсуестия през 965 г. мощите на св. Никита били пренесени в Константинопол. Византийските синаксари свидетелстват за храм на великомъченика близо до църквата „Св. Роман“, където се пазело тялото му. От столицата почитта към него се разпространила особено широко из Балканите, Мала Азия, Южна Италия и славянския свят.

Особено значимо място на неговата почит е средновековният манастир „Св. Никита“ в Скопска Черна гора, на около 15 км северозападно от Скопие. Днешната църква е свързана с голямото строителство на сръбския крал Стефан Милутин около 1300 г., върху основите на по-стар храм, а стенописите ѝ са сред значимите паметници на Палеологовото изкуство. В манастира Високи Дечани се пази ръка, почитана като част от мощите на св. великомъченик Никита Готски. За наличие на негова реликва там свидетелстват както православни църковни източници, така и самата дечанска традиция.

Интересен западен център на почитта е Мелендуньо в Южна Италия, където св. Никита Готски и днес е почитан като покровител на града. Там е запазена и средновековната църква на някогашното абатство „San Niceta“, а празникът на светеца се отбелязва на 15–16 септември.

И в средновековна България култът към св. Никита е бил познат. Особено интересно свидетелство е бронзов кръст-енколпион с неговия образ: светецът е представен в молитвена поза сред пламъци и е означен с гръцкия надпис „ὁ ἅγιος Νικήτας“. Паметникът е от типа реликварни кръстове, разпространени през X–XI в., и показва проникването на почитта към готския мъченик и в българските земи.