Св. новомъченик Константин от Идра

Свети новомъченик Константин от Идра е един от известните гръцки мъченици от времето на османското владичество, прославил се със своето дълбоко покаяние и непоколебима вярност към Христос. Неговият живот е особено трогателно свидетелство за силата на обръщането към Бога – след като в младостта си се отрекъл от християнската вяра, той намерил сили да се завърне към нея и да я засвидетелства със своята мъченическа смърт.

Константин се родил около 1770 г. на остров Идра в Сароническия залив, в семейството на Михаил и Марина Димама. Родителите му били бедни и баща му изкарвал прехраната си като моряк. Трудните условия на живот принудили младия Константин още осемнадесетгодишен да напусне родния остров и да потърси работа на Родос, който тогава бил важен търговски център на Османската империя.

Първоначално работил в корабостроителницата, а по-късно в търговско предприятие. Благодарение на своите способности и добър характер привлякъл вниманието на османския управител Хасан паша, който го приел на служба. Постепенно младият християнин се сближил с неговото обкръжение и под влияние на обещанията за обществено положение и благополучие приел исляма, като получил името Хасан.

Според житието в продължение на около три години Константин се ползвал с благоразположението на управителя. Но постепенно започнал да изпитва тежки угризения за своето отричане от Христос. Особено силно го измъчвал споменът за майка му и за християнското възпитание, което получил в родния си дом. Започнал тайно да помага на православните християни, да раздава милостиня и да се моли за прошка.

Накрая решил открито да се завърне към православната вяра. Потърсил православен духовник, изповядал отстъплението си и поискал благословение да се яви пред управителя и да изповяда Христос. Духовният му наставник обаче го посъветвал да не прибързва, а първо да укрепи вярата си чрез покаяние и молитва.

Константин последвал този съвет. Напуснал Родос и след известно странстване достигнал Константинопол, а оттам се отправил към Света гора. Установил се в Иверския манастир, където прекарал известно време под духовното ръководство на атонските монаси. Там се подготвял за изпитанията, които очаквал, чрез пост, изповед, молитва и участие в богослужението.

След като получил благословение от духовните си наставници, той се завърнал на Родос. Явил се пред османския управител и открито заявил, че се отказва от исляма и желае да живее и умре като православен християнин. Управителят се опитал да го разубеди, като му обещавал възстановяване на предишното положение и благополучие. Когато Константин отказал, бил хвърлен в затвора и подложен на тежки изтезания.

Според житийните свидетелства мъченията продължили няколко месеца. Въпреки страданията Константин останал твърд в решението си. Накрая бил осъден на смърт и обесен на 14 ноември 1800 г. в град Родос, на около тридесетгодишна възраст. Местните християни успели да получат тялото му и го погребали с почит.

Три години след мъченичеството, през 1803 г., майката на светеца Марина пристигнала на Родос, за да прибере останките на своя син. След изваждането им от гроба тя ги пренесла на родния остров Идра, където били положени в манастира „Панагия Фанеромени“, днешния катедрален храм „Успение Богородично“. Според местното предание Марина починала скоро след завръщането си, прегърнала мощите на сина си.