Св. мчк Евдоксий Мелитински
Св. Евдоксий живял в Мелитина, в областта Малка Армения, по време на голямото гонение срещу християните в края на III и началото на IV век. Той заемал висок военен сан, предаван в гръцките житийни извори с титлата комит. Бил християнин, както и неговите близки приятели Зинон и Макарий.
Когато било издадено разпореждане християните да принесат жертва на идолите, Евдоксий напуснал службата и заедно със съпругата си Василиса и своите домашни се оттеглил в околностите на Мелитина. Управителят на града изпратил войници да го издирят. Без да го разпознаят, те попаднали в дома му, а светецът ги приел гостоприемно и се погрижил за тях. На следващия ден сам им открил, че той е човекът, когото търсят. Войниците поискали да го пощадят и да кажат, че не са го намерили, но Евдоксий отказал да запази живота си чрез измама.
Облечен във военните си одежди, той се явил пред управителя. Били му обещани живот, богатство и запазване на високия сан, ако принесе жертва на езическите богове. Евдоксий обаче твърдо изповядал Христос, свалил воинския си пояс – знака на своята длъжност – и отхвърлил земната чест, която изисквала отричане от истинския Бог. Вдъхновени от примера му, множество войници също открито заявили, че са християни.
След тежки мъчения свети Евдоксий бил осъден на посичане. Той утешил плачещата си съпруга и я призовал да не скърби, а да се радва, че Бог го е удостоил с мъченически венец. Неговият приятел Зинон също изповядал открито Христос и бил посечен. Според пространното житийно предание малко по-късно същия подвиг последвал и Макарий.
Има и късно свидетелство, че през 966 г. в Мелитина били открити мощи, почитани като мощите на св. Евдоксий, за което съобщавал надпис върху църковна врата. Това показва, че култът към мъченика бил запазен в родния му град и през средновизантийската епоха.
В Пространното житие на светеца от византийската традиция по същото време множество войници изповядали Христос, но властта наредила да бъдат съдени преди всичко водачите им, а Макарий пострадал няколко дни след Евдоксий и Зинон. Поради това точният брой и последователността на мъченичествата не могат да се установят със сигурност.