В памет на свети мъченик Елевтерий Кувикуларий

Свети Елевтерий Кувикуларий бил родом от Византия и украсил живота си с цветята на благочестието. Той бил възпитан при царския двор и скоро достигнал почетно положение. Превъзхождал всички по богатство и слава, но въпреки това не се увличал от земната суета. Помнейки за нетленното и вечното, всичко земно приемайки за нищо, Елевтерий можел да каже с думите на псалома: “един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието”. Той обръщал вътрешния си взор към Бога, ежедневно се упражнявал в пеенето на свещени песни и осиявал живота си с всички добродетели. Но врагът – съблазнител на душите, не понесъл това и внушил на един роб да наклевети блажения пред царя.

Робът се явил пред властника и донесъл:

– Моят господар прие кръщение, направи църква и като вярва в Разпнатия, хули царските укази. Той притежава много свещени изображения, извършва служби на християнския Бог и с пост, сълзи и земни поклони изнурява тялото си.

Царят изслушал доноса на роба, разгневил се и повикал Елевтерий. Но когато светият се явил, скрил злобата си и започнал мирна беседа с него:

– Елевтерий! Как стана така, че се отдалечи от нас и ни остави? Защо пренебрегваш любовта ни към придворните въобще и дори собственото ми внимание към тебе?

Светецът отговорил:

– Царю! Така ме карат да постъпвам различни недъзи на тялото ми.

Царят казал:

– Защо се наслаждаваш сам в имението си от чистия въздух? Не може ли да те посетим и да се насладим заедно с тебе на благата на селския живот?

Блаженият не обърнал особено внимание на тези думи и не им придал значение. Привечер той заминал за любимото си имение и както обикновено, се затворил в една стая и се предал на богомислие. Когато заспал, насън видял дълбока пропаст, в която слязъл, а в нея прекрасна църква. Обзет от трепет от това видение, на сутринта той отишъл при царя, който отново започнал да го прелъстява с ласкави слова и да се опитва да поколебае вярата му в Христа. Но напразно хабил думите си и безсилен да убеди светеца, заповядал да отсекат главата му, а тялото да хвърлят на кучетата и птиците. Така блаженият Елевтерий предал духа си на Бога. Захвърленото му тяло взел един християнски свещеник, помазал го с елей и го прикадил с тамян, а после го погребал на едно честно място.