Св. Мартин Милостиви, епископ на Тур

Св. Мартин Милостиви (Мартин Турски) е един от най-почитаните западни светители от IV век и една от най-добре засвидетелстваните личности в ранната западна агиография. Роден е около 316 г. в Савария в Панония, днешния Сомбатхей в Унгария, в семейство на римски военен. Житието му е написано от Сулпиций Север около 396–397 г., още приживе или непосредствено преди смъртта на светеца. Сулпиций познавал Мартин лично и по-късно допълнил разказа с три писма и своите Диалози. През VI век св. Григорий Турски също събира сведения за него и за чудесата при гроба му.

Като син на офицер Мартин бил принуден млад да постъпи в римската войска, макар вече да бил оглашен. Именно от този период е най-известният епизод от живота му. Пред портите на Амиен през студена зима той срещнал полугол бедняк и, понеже нямал какво друго да му даде, разсякъл военната си наметка и му дал половината. През нощта видял Христос, облечен в дадената на бедняка дреха. След Кръщението Мартин напуснал военната служба, присъединил се към св. Иларий Пиктавийски, а край Поатие основал монашеска общност в Лигюже, смятана за една от най-древните в Галия. През 371 г. бил избран за епископ на Тур, но и като архиерей запазил монашеския си начин на живот и създал край града прочутата обител Мармутие (Marmoutier).

Името „Милостиви“ добре изразява образа, който най-ранният му биограф оставя: епископ, отличаващ се с грижа за бедните, простота и лично подвижничество. Св. Мартин активно проповядвал сред все още езическото население на Галия и основавал църковни общности, но проявявал необичайна за времето си непримиримост към употребата на насилие срещу еретици. При делото срещу Присцилиан и неговите последователи той настоявал църковният спор да не завършва със смъртни присъди и се застъпвал пред император Максим за обвиняемите. Сулпиций Север описва това негово поведение в Хрониката и Диалозите. Като епископ държал особено много на църковното единство, в края на живота си св. Мартин отишъл в Канд, за да помири разделено духовенство, и там починал през 397 г. Тялото му било пренесено по Лоара и погребано в Тур.

Главният център на почитта му и до днес е Тур. Над гроба му още през V век възниква голям храм, превърнал града в един от най-значимите поклоннически центрове на средновековния Запад. След разрушенията през Френската революция мястото на гроба било открито отново през XIX век и над него е построена сегашната базилика „Св. Мартин“. В криптата се почита древното място на погребението и реликварий с мощи на светеца, а в главния олтар се пази и значителна част от честната му глава. Други важни места са Канд-Сен-Мартен, където той починал; Лигюже и Мармутие, свързани с неговия монашески подвиг; Амиен, където се случило разделянето на плаща; и родният му Сомбатхей в Унгария.

В календара на Българската православна църква св. Мартин Милостиви се чества на 12 октомври. Древната западна памет е на 11 ноември, деня на погребението му, а съвременният гръцки Миней го отбелязва на 12 ноември като „Μαρτίνος ὁ θαυματουργός, Ἐπίσκοπος Φραγγίας“.