Св. крал Стефан Милутин

Св. Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321 г. Той е син на крал Стефан Урош I и брат на крал Стефан Драгутин. Управлението му е едно от най-продължителните и значими в средновековна Сърбия – време на териториално разширение, укрепване на държавата и особено интензивно църковно строителство.

Църковната памет го почита преди всичко като голям ктитор и благодетел на Православната църква. С неговото име са свързани десетки храмове и манастири на Балканите и Света гора. Сред най-известните са Грачаница, Банският манастир, Кралевата църква в Студеница, както и значителното обновяване и подпомагане на Хилендарския манастир. В житийната традиция се говори за повече от четиридесет негови църковни строежи и дарения.

Животът и управлението на Милутин не са лишени от противоречия. Историческите извори свидетелстват за сложни династически конфликти, няколко брака и тежък сблъсък със сина му Стефан Дечански. В църковното му житие обаче се подчертават неговото покаяние, милосърдие и щедрост към бедни и манастири. В края на живота си той призовал архиепископ Никодим и поискал значителна част от имуществото му да бъде раздадена на нуждаещите се.

Св. Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 г. в Неродимля, Косово. Тялото му било погребано в основаната от него обител Банска, в храма „Св. архидякон Стефан“. Скоро след смъртта му около гроба му се оформил култ, а тялото му било почитано като нетленно.

След османското завоевание мощите му били пренесени и през 1460 г. достигнали София. Днес те се пазят в митрополитската катедрала „Св. великомъченица Неделя“, която заради тях дълго време била наричана от софиянци „Св. Крал“. От 1863 г. мощите се намират в сегашния храм.

Всяка година около празника му в София се извършва и характерният чин на преобличане на мощите. След това те се изнасят в литийно шествие по централните улици на града. Празникът на св. крал Стефан Милутин е вторият храмов празник на „Св. Неделя“ и събира поклонници както от България, така и от Сърбия. Особено ценен негов образ е запазен в Кралевата църква „Св. Иоаким и Анна“ в манастира Студеница – ктиторски стенопис от началото на XIV век, създаден още приживе на Милутин. Той е сред най-ранните автентични изображения на светеца.