Св. Козма Маюмски

Преп. Козма Маюмски (Песнописец) е един от големите византийски химнографи на VIII век и съвременник на св. Йоан Дамаскин. Според църковното предание той останал сирак и бил приет в дома на Сергий, бащата на св. Йоан, в Дамаск, където двамата младежи получили общо образование. По-късно Козма и Йоан се оттеглили в лаврата „Св. Сава Освещени“ край Йерусалим, която през този период била едно от главните средища на православната книжовност и богослужебна поезия. Около 735–743 г. Козма бил поставен за епископ на Маюма – пристанищния град на древна Газа.

За него разбираме от общото „Житие на Козма и Йоан Дамаскин“, запазено в няколко гръцки ръкописа. Нпосредствено свидетелство за самия Козма като химнограф дават ранните богослужебни ръкописи от VIII–IX век, сред които синайският Тропологий, където песнопения са означени с името „Козма монах“. Тези свидетелства потвърждават реалното му и значително участие в обновяването на йерусалимската химнографска традиция.

Козма оставил трайна следа в православното богослужение. На него се приписват канони за големи Господски и Богородични празници, сред които особено известен е канонът на Рождество Христово „Христос се ражда – славете!“, вдъхновен от словата на св. Григорий Богослов, както и песнопения за Богоявление, Преображение, Въздвижение на Кръста, Цветница и Страстната седмица. Той създавал не само поетични текстове, но и тълкувания върху произведенията на св. Григорий Богослов. Св. Козма има съществен принос за оформянето на канона като устойчива богослужебна поетична форма, която впоследствие става характерна за византийската утреня.

Главните места, свързани с паметта му, са лаврата „Св. Сава Освещени“ в Юдейската пустиня, където според преданието той се подвизавал заедно със св. Йоан Дамаскин, и Маюма край Газа, където служил като епископ до края на живота си. Древната Маюма днес не съществува като отделен град, а територията ѝ се намира в района на съвременната Газа. Не е известно къде са неговите мощи.

В Българската православна църква преп. Козма Маюмски се чества на 12 октомври, заедно със св. мъченици Пров, Тарах и Андроник. В съвременната гръцка традиция паметта му е на 14 октомври. Това разминаване не е ново, още средновековните византийски типици поставят паметта на св. Козма Маюмски на различни дати. В Евергетидския типик от втората половина на XI в., който отразява малоазийска редакция на Студийския устав, той е отбелязан на 12 октомври. В една от най-старите запазени редакции на Йерусалимския устав паметта му е на 15 октомври. А в стария славянски превод на Йерусалимския типик, направен при сръбския архиепископ Никодим през 1319 г., е на 14 октомври.