Св. Козма Етолийски

Свети Козма бил апостол на Евангелието през мрачните години на османското владичество. За да почете неговия подвиг и служение, Христовата църква го нарекла равноапостолен. Светецът се родил през 1714 г. в село Таксиархис, в областта Апокуро, близо до село Мегало Дендро в около Навпакт. Родителите му били благочестиви хора и го възпитали „в учение и наставление Господне“.

На двадесетгодишна възраст той отишъл на Света гора, за да учи в новооснованото училище при Ватопедския манастир. Светското му име било Константин. След като завършил образованието си, постъпил в манастира „Филотей“, където през 1759 г. приел монашество, а по-късно бил ръкоположен за йеромонах и получил името Козма.

Светецът виждал опасността, надвиснала над поробения народ, и не намирал покой. Ден и нощ горял от желание да излезе сред хората и да ги просвещава с християнското учение. Но поради своето смирение се смятал за слаб и недостоен да поеме толкова тежко служение.

След Божие откровение той отишъл в Константинопол, където се срещнал с брат си Хрисант, който бил учител. От него получил някои уроци по красноречие, които да му помогнат в проповедническото дело. След като получил благословение от патриарх Серафим, свети Козма започнал неуморно да обикаля гръцките земи и да проповядва Божието слово на поробеното християнско население.

Първоначално проповядвал в Константинопол, а след това отишъл в Етолоакарнания. С ново патриаршеско разрешение обиколил Додеканезките острови и Света гора. По-късно посетил Солун, Бер, цяла Македония и Химара. Върнал се в Южен Епир, а оттам продължил към Левкада и Кефалония. Проповядвал още на Закинтос, Корфу и отново в Северен Епир. Навсякъде, откъдето минавал, той съдействал за изграждането на училища и храмове. Около него се събирали многобройни хора, които жадно приемали нектара на неговото свято учение.

Според разпространеното предание св. Козма настоявал пазарите да не се провеждат в неделя, а в събота. Това засегнало интересите на някои местни еврейски търговци, които не можели да търгуват в съботния ден. Те го наклеветили пред управителя на Берат Ахмед Курт паша и според някои житийни разкази го подкупили, за да нареди убийството му. Светецът засегнал интересите не само на еврейски, но и на християнски търговци, местни първенци, земевладелци и османски управници. Той проповядвал справедливо облагане, честни цени и защита на бедните, събирал около себе си многобройни слушатели и създавал училища. След Орловото въстание от 1770 г. османските власти били особено подозрителни към православни проповедници и св. Козма бил обвиняван, че е руски агент.

На 24 август 1779 г. той бил обесен без съдебен процес в Коликонтаси, в земите на Северен Епир. Тялото му било хвърлено във водите на река Апсос. Макар на шията му да бил привързан камък, то изплувало на повърхността. Намерил го свещеникът Марко, който го погребал в манастира „Рождество Богородично“ в Арденица, Северен Епир. По-късно там били открити и честните му мощи.

Официалното му причисляване към лика на светиите било извършено от Вселенската патриаршия на 20 април 1961 г.

Житие и богослужебна последование в негова чест съставили преподобни Никодим Светогорец, Сапфирий Христодулидис, Тома Пасхидис и монах Герасим от Малката Св. Анна. Много по-нови автори също изследвали живота и делото на великия светец. Множеството негови икони, гравюри и изображения свидетелстват за почитта и благодарността на народа към този светъл светогорски подвижник.

Думите на свети Козма били изпълнени с пророческа сила, божествена благодат и простота. Веднъж той казал на жителите на едно село: „Дойдох във вашето село и ви проповядвах. Справедливо е да ми заплатите за труда. С пари ли? Какво да ги правя? Моята награда е да вложите Божиите слова в сърцата си, за да придобиете вечния живот.“