Свети Климент Охридски е един от най-светлите учители на Българската църква, велик просветител, книжовник, проповедник, пастир и един от светите Седмочисленици. Той е сред най-близките ученици на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и е първият епископ, който проповядвал и служил на старобългарски език. Чрез неговия труд Охрид се превърнал в духовно и книжовно огнище, а българският народ получил учители, свещеници и книги на своя роден език.

За живота на свети Климент сведения черпим главно от две средновековни жития, написани на гръцки език. По-ранното и по-подробно е Пространното житие, съставено от Теофилакт, архиепископ Охридски. Другото е Краткото житие, известно още като Охридска легенда, съставено от Димитрий Хоматиан. Тези извори пазят паметта за светеца като за отец и светилник на България, просиял чрез слово, вяра и апостолски труд.

За ранните години на свети Климент се знае малко. Предполага се, че е роден около 840 г. В Краткото житие се казва, че той бил по род от европейските мизи, които народът нарича българи. Точното място на раждането му не е известно, но доброто му познаване на гръцкия език и по-късната му дейност в югозападните български земи дават основание да се смята, че още от младини е бил свързан с тези области. От юношеските си години свети Климент последвал свети Методий. Житийната памет казва, че той бил с Методий от младини и видял с очите си делата на своя учител. Вероятно още във витинийския Олимп, в монашеската среда, където пребивавали Методий и брат му Константин-Кирил, Климент се приобщил към техния духовен и книжовен кръг. Там се полагали основите на великото дело, чрез което славянските народи щели да получат писменост и богослужение на разбираем език.

Когато по покана на княз Ростислав светите братя Кирил и Методий били изпратени във Великоморавия, свети Климент бил сред техните най-близки сътрудници. Там той помагал в превода на богослужебните книги, в обучението на ученици и духовници, в утвърждаването на славянското богослужение и в защитата на правото всеки народ да слави Бога на своя език. Делото било трудно, защото срещу него се изправили духовници, които не приемали славянския език в църковната служба. През 867–868 г. свети Климент придружил светите братя до Рим. Там учениците на Кирил и Методий били ръкоположени в свещенически сан, а славянските книги били признати и благословени. В Рим свети Кирил завършил земния си път, като приел монашеско име и се преставил в Господа през 869 г. След неговата смърт свети Методий продължил делото си сред славяните, а Климент останал негов верен ученик, помощник и съработник.

След смъртта на свети Методий през 885 г. настъпили тежки дни за неговите ученици. За наследник на Методий бил посочен свети Горазд, но противниците на славянското богослужение се надигнали с нова сила. Учениците били обвинявани, преследвани, бити, хвърляни в тъмница и прогонвани. Някои били продадени в робство. Сред най-видните ученици, които понесли мъчения и затвор, били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и други сподвижници.

След кратко затворничество свети Климент, заедно със свети Наум и свети Ангеларий, бил осъден на изгнание. Те тръгнали към България, защото вярвали, че там ще намерят закрила и място, където делото на светите братя няма да загине. Според житийното повествование те достигнали Дунав и го преминали с големи трудности, на направен набързо сал от липови дървета. Така през зимата на 885–886 г. достигнали Белград, който тогава бил българско владение.

Военният управител на Белград разбрал кои са тези мъже и ги изпратил при княз Борис-Михаил. Българският владетел ги приел с радост, защото отдавна желаел такива духовни учители. Той разбирал, че чрез тях България може да укрепи своята християнска вяра, да създаде свое духовенство и да приеме богослужението на роден език. Климент, Наум и Ангеларий били посрещнати с чест в Плиска, но свети Ангеларий скоро след това се преставил в Господа.

Свети Наум останал в Плиска, а свети Климент бил изпратен от княз Борис в югозападните български земи, в областта Кутмичевица. Там му било поверено велико дело, да проповядва, да обучава, да превежда и да подготвя духовници за Българската църква. Борис дал нареждане местните власти да го приемат с почит и да му съдействат във всичко. Така Климент не бил просто учител, а духовен строител на цяла област.

В Кутмичевица свети Климент развил огромна просветна и църковна дейност. Той проповядвал Христовото Евангелие, обучавал народа, подготвял свещеници, дякони и учители, преподавал славянската писменост и въвеждал богослужението на разбираем език. Неговото любимо седалище станал Охрид, където той основал манастир, посветен на свети великомъченик Пантелеймон. Този манастир се превърнал в духовно средище и школа за подготовка на местно духовенство.

Житието свидетелства, че за седем години свети Климент обучил повече от три хиляди и петстотин ученици. Това било изключително дело за времето си. Чрез тези ученици в България се разпространявали славянската писменост, богослужението и християнската просвета. Така постепенно се създавали условия гръцкият език в църковния живот да бъде заменен със старобългарски, разбираем за народа.

През 893 г., след големия събор в Плиска и възцаряването на свети цар Симеон, свети Климент бил повикан и поставен за епископ. Теофилакт Охридски свидетелства, че той станал „пръв епископ на български език“. Това означава, че свети Климент не само проповядвал и учел на роден език, но и като архиерей извършвал своето пастирско служение в духа на Кирило-Методиевото дело.

Като епископ той продължил да се грижи за народа и за духовенството. Ръкополагал свещеници, обучавал клирици, наставлявал вярващите, пишел и превеждал книги. Но грижата му не се ограничавала само до духовното наставление. Житието разказва, че той облагородявал дивите дървета чрез присаждане и така учел народа и на полезен труд. В неговата личност просветата, пастирството и практическата грижа за хората били неразделно свързани.

Свети Климент бил и велик книжовник. Той съставял слова, поучения, жития, похвали, канони и други църковни песнопения. С неговото име се свързват произведения, посветени на Господските празници, на светците и на църковната година. Той обогатил българската църковна книжнина и направил словото на вярата достъпно за народа. Затова е почитан не само като пастир, но и като един от първите и най-големи автори на старобългарски език.

С името на свети Климент се свързва и въпросът за буквите. В Краткото житие се казва, че той създал „други форми на буквите“ за по-голяма яснота. Някои са виждали в това свидетелство за създаването на кирилицата, но преобладава мнението, че свети Климент е бил преди всичко продължител и усъвършенствател на глаголическата традиция. Както и да се тълкува това свидетелство, несъмнено е, че той има огромен принос за утвърждаването и разпространението на славянската писменост.

В края на живота си, изтощен от многогодишния труд, свети Климент пожелал да се оттегли от епископското служение и да прекара последните си дни в молитва и тишина. Той се обърнал към цар Симеон с молба да бъде освободен от задълженията си, но владетелят, който имал голяма почит към него, не приел тази молба. Светецът се върнал към своето служение, макар вече да бил немощен и болен.

Дори в последните си дни свети Климент не преставал да работи за Църквата. Според житието, докато боледувал, той продължавал да се труди над богослужебните книги. На 27 юли 916 г., на почти осемдесетгодишна възраст, свети Климент се преставил в Господа в Охрид. Погребан бил в притвора на своя манастир „Св. Пантелеймон“, който останал свързан с неговата памет и почит.

Скоро след смъртта си свети Климент бил прославен като светец. Още от ранни времена неговото успение се чества на 27 юли.